... аз не знам кой съм бил във предишните свои животи,
може би върху мен се е срутил Тунгуският метеорит,
или просто съм плувал през Индийския с ред кашалоти,
и е твърде възможно да съм чезнещ в пространствата вид,

след торнада, цунамита, земетръси и ред катаклизми 
разпилях се в пламтящи стърнища като вятър в сено, 
не успях да се врежа, да се вместя във днешните схизми – 
и живяха във мен джихадист, бежанец и поет – три в едно, 

всеки ден, всеки миг аз мигрирах – с ятата на Север, 
всяка нощ в своя сън аз се срутвах – с ятата на юг, 
моят кратък живот Бог на мен ми го даде – forever! – 
и изобщо не вярвам, че някъде чака ме друг, 

някой ден – от Вълшебства натежи ли под мене килима, 
ще изчезна в небето – атом тих на Мария Кюри...
И – заклевам ви, братя, ако утре все още ни има, 
нека – 7 милиарда дечица, да бъдем пред Бога добри.

 

Поезия без аналог.

"...изобщо не вярвам, че някъде чака ме друг..." (живот)
Май някой бе определил киното като "Великата илюзия". Не става дума за филма от 1937-ма.
И в театъра сами позволяваме да повярваме в реалността на действието...
Какво пречи да си внушим, че душите ни са обречени на странствания и превъплащения?
Ти, Валери, дори си беше направил селфи с твоята...
Повярвай, Животът forever е пред нас, но нито помним, нито можем да разкажем за изминалия път. Когато едно нещо е вечно, каквото и да напишем за съдбата му, все ще е вярно. Сам пишеш: "ако утре все още ни има". Е, тъкмо това трябва да е целта ни - да ни има, да сме добри и да творим и заради себе си, и заради бъдното.
Бъди жив и здрав!
П и е р
ПС - А колко хубаво звучи това:
"... разпилях се в пламтящи стърнища като вятър в сено..."

:-))) ... Снощи гледах някакво документо за Мария Кюри...
...
Тия глупости с предишни животи или прераждане... Съмнявам се!
А, ти, Валери, си Стихия в този си живот... И, право казваш, че друг...

"...моят кратък живот Бог на мен ми го даде – forever! –
и изобщо не вярвам, че някъде чака ме друг, ..."

А, пред Бога, всички сме добри дечица! - или, сме били добри...

Още ли сме 7 милиарда на Земята?... Малечко (Палечко) сме...

Поздрави!
И, забелязвам, че и Пиер е отбелязал в ПС нещо, което и аз исках да отбележа, да те попитам, дали и как си представяш "вятър в сено"... "пламтящи стърнища" ..
:-)))

Дай Боже пак да си поет, да ти чета вълнуващите стихове.

Да бъдем добри! – В това е смисълът на човешкия живот...

ако утре все още ни има,
нека – 7 милиарда дечица, да бъдем пред Бога добри.

Благодаря.
Чу

Малиииий... Пиер, ти цял роман събра в един комент, брат? :-)))
Благодаря.
Чу

Ще те викна наесен и ще идем да гледаме като запалят добруджанските стърнища на север от Варна, страшна гледка!
Чу

Ако е рекъл Бог, Роси, ще.
Благодаря.
Чу

Няма да е лошо, макар засега това все някак си да ни се изплъзва...
Благодаря, Земя.
Чу

Няма да ни има, Зав, но поне може да си го помечтаем, нали?
Чу

И – заклевам ви, братя, ако утре все още ни има,
нека – 7 милиарда дечица, да бъдем пред Бога добри.

Бог ни търпи, Валюше, дори и да сме кофти.
Но пък какво ни остава, освен да ни запомнят с добро?
Чу