... когато си помисля, че в един
прекрасен ден светът ще ме забрави,
и ще изчезна в небосвода син –
пресипнал славей в пролетни дъбрави,
че ери и епохи ще летя
в добри, непарцелирани пространства,
и стихчетата ми ще са цветя,
в които нечий поглед тих ще странства,
ще се търкулна – зарче на калъч –
от сръчния Господен показалец,
и ще се връщам – кратък слънчев лъч,
непревъзмогнал своя сетен залез...

 

3-тия глас - от мен! :-)))
Хубаво... Кратичко...
...
Ама... Я, не си помисляй за такива глупости...
Не се сърди за, което ще кажа - то е известно всекиму - онази реплика ли, дуплика ли - "Как да те забравя, като не мога да те запомня?!"

Мисля, и вярвам, че има с какво да те запомнят Хората - в този смисъл, не се коси, че евентуално може да те забравят.
Имаш много ценни творби - забрава няма за тях!

Поздрави! - от мен и от Родопа Планина! :- ))) ... и от съседния баир... от всички баири, ПОЗДРАВИ!

Има още да твориш. А и няма да те забравят, бъди сигурен.

"и ще се връщам – кратък слънчев лъч,
непревъзмогнал своя сетен залез..."

И, докато има слънце, ще светиш, Вал! :)

в един
прекрасен ден светът ще ме забрави,
и ще изчезна в небосвода син –
пресипнал славей в пролетни дъбрави,
че ери и епохи ще летя
в добри, непарцелирани пространства,
и стихчетата ми ще са цветя,

ПРЕКРАСНО КАЗАН ПЪТЯ НА ЕДНА ЗВЕЗДА КЪМ ВЕЧНОСТТА

Благодаря, Индрам!
Тръгва ми се из Родопа планина... но кога ли?
Чу

И аз тъй мисля, Роси.
Колкото и това да не е по кефа на мнозина.
Благодаря.
Чу

Нека да е лято, Трънче! :-)))
И за всекиго да е Светлина и обич.
Чу

Стар виц, ама хубав! :-)))
Чу

Красота, Валерий!

Благодаря, Иличе.
Чу

Мисля, че дори Светът да не забрави делата наши,
литнем ли в простора, вече няма да има какво да ни вълнува…
Нима Моцарт и Пушкин, Нютон и Мопасан, или Платон и Айнщайн
получават, когато ги споменем, оня приятен гъдел, както го е казал Вапцаров, че още са живи?!
Символично оставаме чрез делата си, а поетично казано, наистина сме мигновени слънчеви лъчи, надникващи иззад облаците… да видим не са ли посятите от нас цветя откъснати от апаши.
Но дори да е така, можем ли нещо да сторим?
Тази твоя творба, Валери, такива мисли в мен събуди, но те не я отричат, а са доказателство за философско-емоционалното й въздействие.
Поздрави!
П и е р

Наздраве, Пиер!
Лятото иде, слагай бирата в хладилника - и до среща в Калофер! :-)
Чу

не скривай огледалцето :-)

Ще ти го подаря, като се видим, да си имаш спомен от мен, Налия.
Благодаря.
Чу