Като балонче, кацнало на тръни,
вместо да литна с птиците на юг,
на мене все по-често ми се съни,
че някой ден и аз ще кажа: – Пук!

Ще изгърмя – и после ще се срина –
безжизнено парцалче от найлон.
Ще ми виси кончѐто от коприна –
печална струна, неиздала стон.

Дъхът ми ще се връща – ненадеен,
дори и под отвъдните слънца.
И вятър моя стих ще ветролее
в читанките на вашите деца.

Ще бъда мак. И шапчица на жълъд.
Или в небето – птичи йероглиф.
Животът ми не беше много дълъг,
но затова пък беше тъй красив! 

Ще мина кукувичата си прежда,
преди, смирен, да събера пети.
Купете си един балон надежда? –
и нека тя в душата ви лети!

 

 

Както винаги, прелест!

Благодаря, Иличе!
Топла и споделена пролет!
Чу

и много ми хареса. Но рано е за "пук", още е време за балонено летене, не мислиш ли, Чу?

Важното, Роси, е, че балончетата ни все още летят! :-)))
Благодаря.
Чу

Уникално, както винаги...

като видя за първи път кораб във Варна, продума "Туй, да мъ убийш, ни моя гу напраи". Присъединявам се. Блазе на автора.

Благодаря, Земя.
Чу

И аз като дете много им се чудех на корабите - уж, са железни, а не потъват в морето! :-)))
Чу

"Купете си един балон надежда? –
и нека тя в душата ви лети!"
Да, Поете, предпочитам да нося в сърцето си безнадеждна надежда, отколкото да си купя билет от нахалните лотарии, които прибират и последните парички на дечицата. Справка - площада в Калофер...
Поздрави!
П и е р

Цяла България полудя, Пиер, и търка ли, търка пустите билетчета...
Чу

Здравей, Валери!
Красив живот! - какво по-хубаво от това!??? Пожелавам ти да живееш дълго и красиво!
Прегръщам те за тъжно-веселия стих!
Диди

Чул те Бог, Диди.
Не знам дали ще успея, но поне ще опитам!
Благодаря.
Чу

maestro, оставам без ...думи...
поздрава е специално за твоята балонена, пъстра смела Душа !

Благодаря, Лейди, за поздрава!
Чу