Постинг
30.03.2016 10:06 -
ДВЕ ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА
Автор: deleted-4udovi6teto
Категория: Поезия
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2016 10:06
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.03.2016 10:06
... някога, когато ще си ми момиче пред Бога,
ще ти казвам лека нощ като уморен мъж,
сигурно няма да имам сили дори да те милна,
защото ще съм рязал снегове за иглу,
но на другия ден пролетта ще ми е отворила леки пазви с цветя,
все ще ти скъсам някое минзухарче,
понеже кокичетата винаги ги пропускам –
много бързо растат, малеят и чезнат,
а аз, нали съм смотаняк, докато се усетя, че те обичам,
и залезът дошъл –
обаче пък в него е голям червен кеф –
можеш да си го вържеш като балонче върху моите покриви,
какво пък измисли си един таван –
под облаците, които носят масури пролетен дъжд от Титикака,
мехурчета от рибите в подмолите на реката Юкон,
сигурен съм – чайките ще ти кацат на капандурата,
а аз ще те гледам как несръчно им чупиш хляб,
простираш светлото си пране между земята и небето –
праисторически женски знамена на обичта,
после ще ти кажа красивите думи, които ти писах
с пръст по топлите запотени стъкла,
преди студовете да ги вкаменят на цветя –
люковете на моите Жул-Вернови наутилуси,
океанските брегове ще се ронят на бучки под твоите стъпки –
и ще хълтаме с теб из зелени безмълвия,
ще стъписваме рибите с мехурчета обичливи мълчания,
ще сме голи – тъй както прокуди ни Господ от Рая,
сигурно ще се вгледам в прекрасните ти извивки –
и ще си кажа какво друго да ща, освен да съм мъж,
да ти плувам 777 метра бърз кроул –
морската пяна да ти се види като опашката на Халеевата комета,
рибите да летят край светлите ти коси
и възторженото слънчице да ти дръпне връвчицата на банските,
вятърът да запали шнолата върху едро подредените ти кичури,
а ти ще бъдеш бяла и неуловима като извивките на скумриите,
из чиито гъвкави пасажи открих безмълвията
на мълчаливото ти съгласие да съм твой,
ако някога ми станеш Жена, сигурно ще съм много щастливо човече,
ще ти купя шейна – ще те дърпам в снега на шейна,
ще ти дигна иглу – да си лягаш до мене вечер,
и да ти бъде топличко – и Господ ще слезе да вечеряме
с паница от галактическата супа, в която ще изчезнем –
две докоснали се с овалите на сиянията си зелени човечета...
ще ти казвам лека нощ като уморен мъж,
сигурно няма да имам сили дори да те милна,
защото ще съм рязал снегове за иглу,
но на другия ден пролетта ще ми е отворила леки пазви с цветя,
все ще ти скъсам някое минзухарче,
понеже кокичетата винаги ги пропускам –
много бързо растат, малеят и чезнат,
а аз, нали съм смотаняк, докато се усетя, че те обичам,
и залезът дошъл –
обаче пък в него е голям червен кеф –
можеш да си го вържеш като балонче върху моите покриви,
какво пък измисли си един таван –
под облаците, които носят масури пролетен дъжд от Титикака,
мехурчета от рибите в подмолите на реката Юкон,
сигурен съм – чайките ще ти кацат на капандурата,
а аз ще те гледам как несръчно им чупиш хляб,
простираш светлото си пране между земята и небето –
праисторически женски знамена на обичта,
после ще ти кажа красивите думи, които ти писах
с пръст по топлите запотени стъкла,
преди студовете да ги вкаменят на цветя –
люковете на моите Жул-Вернови наутилуси,
океанските брегове ще се ронят на бучки под твоите стъпки –
и ще хълтаме с теб из зелени безмълвия,
ще стъписваме рибите с мехурчета обичливи мълчания,
ще сме голи – тъй както прокуди ни Господ от Рая,
сигурно ще се вгледам в прекрасните ти извивки –
и ще си кажа какво друго да ща, освен да съм мъж,
да ти плувам 777 метра бърз кроул –
морската пяна да ти се види като опашката на Халеевата комета,
рибите да летят край светлите ти коси
и възторженото слънчице да ти дръпне връвчицата на банските,
вятърът да запали шнолата върху едро подредените ти кичури,
а ти ще бъдеш бяла и неуловима като извивките на скумриите,
из чиито гъвкави пасажи открих безмълвията
на мълчаливото ти съгласие да съм твой,
ако някога ми станеш Жена, сигурно ще съм много щастливо човече,
ще ти купя шейна – ще те дърпам в снега на шейна,
ще ти дигна иглу – да си лягаш до мене вечер,
и да ти бъде топличко – и Господ ще слезе да вечеряме
с паница от галактическата супа, в която ще изчезнем –
две докоснали се с овалите на сиянията си зелени човечета...
30 март 2016 г.
гр. Варна, 9, 50 ч.
Няма коментари
