Към София! Към Влада – към онази,
която някой ден ще ме спаси! –
с мушкатото на белите первази,
с три маргаритки в русите коси.

Когато влакът много взе да свири
и писна ми от тъпия метил,
на Ихтиман си купих две-три бири,
а на Кремиковци ги бях изпил.

Заспах си като коте във къделя.
То, тоя влак бе просто влак-стрела.
Кондукторът направо ме изстреля
с топовен шут в софийската мъгла!

И – ей ме, на – стърча – бетон! – на „Руски”,
закичил на ревера карамфил.
Ще я целуна и по двете бузки! –
тя – Влада, е прекрасна през април.

Здравей! – ще й река, защото много
ми писна и от Сталин и Хрушчов.
И – моля ви, не ме съдете строго? –
мъж с люляче е просто стрък любов.