... сигурен съм само във едно –
аз ще доживея да те имам,
нейде – в окосеното сено,
или в бяла пряспа посред зима,
предпочел бих в цъфналата ръж
да ми идеш – запъхтяна Джени,
и да бъда онзи страшен мъж,
подир който срутват се Вселени,
ще са мои – твоите очи,
твоите надиплени фустани! –
Господи, нима не ми личи,
че един за друг сме с теб избрани,
вихърче сред лятното поле,
писъче на жадна птица в зноя,
ида – вятър в зимно дефиле! –
някой ден ти просто ще си моя,
по-добре щракни си селфи с мен? –
да плющи светкавицата с бича...

Цял живот се учих – мъж смирен,
само пред Жена да коленича.

Приятно е събуждането с чаша кафе и прочетен нежен, красив стих. Отдавна си го мисля - Валери Станков трябва да влезе в учебната програма, в класните стаи.
Поклон, поете!

А бе... дай да не мъчим децата, Забавната, нека си гледат детството и учителките да не ги тормозят с въпроса "Какво е искал да каже поетът с туй стихотворение?" :-))))))
Благодаря!
Чу

Нямам думи, благодаря, Валерий!

И аз, Иличе.
Поне до утре сутринта! :-)))
Благодаря.
Чу

Ще чакам с нетърпение утрото! :-)

Като знам що народ го чака, ще направя всичко възможно то да дойде колкото се може по-бързо, Иличе! :-))))))))))))
Чу

Izumitelna lekota, izja6testvo i stil, Maestro!

Благодаря.
Чу

Интересен стих, отново! Поздрави! ;)

Благодаря, Гошо.
Чу

... Личи ти, Валери, личи ти. ... от 579 километра, :-)))
Чудя се на тази твоя Жена (с голямото Ж), пред която често коленичиш, глуха ли е или сляпа, или и двете...
...
Хем вихърче, хем вятър, на мелтемите приятел, ти, Валери! - Кой с теб да се мери?...
Гот е, хубаво е, добро е! Свежо и забавно! ... Истинно и мъдро!

Поздрави!

Ще я питам, като я видя! :-)))
Благодаря, Индирам.
Чу