Навярно с мен живееш сто живота
и ни един от тях не е добър –
и постоянно ти е включен СОТ-а! –
разперил се над теб като чадър,
в експреса, във таксито на завоя,
като ловджия, подивял за лов,
отвсякъде те дебна – ти си моя! –
во нине, присно – и вовек веков,
сърна! – в чиито гъвкави извивки
душата ми към теб на стих лети,
и трите бири стават триж по-пивки,
когато вечер ми ги сипваш ти,
то – бива ли да си така прекрасна,
че да се чална толкова по теб? –
то – бива, бива, ама взех да гасна
като нетрайно огънче във степ,
Вселенска ненадейница! – дошла ми
като че ли от някой други век? –
със рокличката своя на циклами
и падащия в Нищото елек,
за теб готов съм цял да се зачеркна,
да си обръсна бялата брада...

И – ако Бог реши, ще дигна черква,
в която тихо да ми кажеш: – Да!