... не ме е еня въобще
какво ще стане по-нататък –
светът дали ще разчете
от мен словесен отпечатък,
или в дълбоката маза,
обрасла с паяжина мека,
ще съхне моята сълза
през следващите два-три века,
дали след книгите безчет,
що писах с хъс на първолаче,
ще каже някой: – Бе поет! –
или от ужас ще заплаче,
и моят ненадеен смях,
и ласката ми беше груба –
понякога ме хваща страх,
когато гледам се в „Ю тюб”-а,
и – кой съм, и какъв съм бил,
какво значение ще има? –
ако животът е април,
смъртта е адски дълга зима,
не знам... Наистина, не знам –
вървя след слънцето на рида...

А там? – какво ни чака там,
ще ви го кажа, щом си ида.