Празни кошари и пусти обори,
съхнат в корията бук и меше,
вятър из стари найлони пърпори,
скърца изкъртено с шут ментеше,
що ли си ида? – навред е разруха,
гарванът грачи зловещо безспир,
и през кавала – в деветата глуха,
супата духам на чумния пир,
Бог е високо, а Царят ни кеси,
влакът кибичи на глух коловоз,
милата моя България мре си! –
няма го в нейните ясли Христос,
ни Витлеемска звезда, нито огън,
нито петаче за просяка нищ! –
хора, които не вярват на Бога,
в храм коленичат и кръстят се триж,
и каратисти с нечувана сила,
със премиерски енергии „Ци”
бършат безсрамни уста в патрахила
на недостойни за храма отци,
снощи заклаха и кравата дойна –
рипна Калинка! – и тропна хорце...

Боже, ще нося, когато Ти дойда
стомна с горчивото наше млекце.

Хареса ми. Към края на стихотворението си казал образно много истини за "набожното" лицемерие.

Благодаря, Росиела!
Чу

"Празни кошари и пусти обори,
съхнат в корията бук и меше,
вятър из стари найлони пърпори,
скърца изкъртено с шут ментеше..."

Уви, картината е абсолютно непроменима...
Никой друг не може тъй реалистично да я представи!
Честити традиционни празници, Валери!
Бъди здрав!
П и е р

Благодаря, Пиер!
Чу