... когато реше своите коси
и дълго в огледалото се вглежда,
навярно иска Бог да я спаси
от женската ѝ кукувича прежда,
да я направи хубава – за мен,
с какво заслужих? – няма да узная,
мълча върху постелята от лен –
по-бял дори от ангелче във Рая,
и моят поглед тръгва да пълзи
от глезена – и малко по-нататък,
там, дето и без: – Боже, помози! –
не е прониквал слънчев отпечатък,
а тя отнема крем и грим и руж,
и в меките тайфуни на парфюма,
от малък – уж, момче съм окумуш,
пък – ей ме, на! – изгубих ум и дума,
всевластна! – тихо казва: – Още миг! –
и този миг за цял живот ми стига,
и осъзнавам, че – ако мъжът е бик,
Жената покрай него е авлига,
блестящите ѝ фиби – черна тел,
ще закача на голото си теме...

И ще я дигна в онзи безпредел,
във който всякоя Жена е шемет!