В началото на стъпалата,
където никой не мете,
видях писмо със стара дата,
а подписът – не се чете.
Навярно е летяло ери? –
към своя получател скъп.
Отворих го: – Здравей, Валери!
И ти ли ми обърна гръб?
Ами сега? Какво да кажа?
Писмото, явно, е за мен? –
и аз се взирах на етажа
през почерка му разкривен.
И страшно исках да отгатна
кой в редовете се е скрил? –
жена ли подир обич кратка
от моя прелестен април,
или приятел, който просто
е пробвал новичък молив?...

А може би самият Господ
днес ми напомни, че съм жив.