... а срещата ми с теб е неизбежна,
дори да е във някой следващ век –
ако човек живее без надежда,
какъв е смисълът – да е човек,
из някоя Галактика нечута
с теб непременно ще се засечем –
доде ти слагам цветето на скута,
дано от нас очи отвърне СЕМ,
на някоя случайна автогара,
в тролей, във влак, в раздрънкано такси,
доде бакшишът чака светофара,
ще милна тихо твоите коси,
край пенестите гриви на прибоя –
или върху тибетските плата,
ти някой ден ще бъдеш просто моя,
защото Бог на мен те обеща,
и само тебе аз се моля ничком
с надеждата – да бъде светлина...

Защото ти, Жена, си ми едничка! –
и – Божем! – неизбежната Жена.