В безбродните ми есенни гори
начеват ветровете бесни танци –
като че ли вакхически игри
върти безплътна тумба индианци,
наясно съм с нетрайния ми свят
и знам, че в листопадите съм пътник –
щом кладите за смъртници горят,
то значи – има клади за безсмъртни,
и аз си паля огън тази нощ,
да не осъмна утре без надежда –
помози Бог! – и утре в звезден кош
да мъкна кукувичата си прежда,
на падналия да подам ръка,
да спра със вик картеча от куршуми,
и всекиму да носят топлинка
и благост подредените ми думи –
взрив от светулки в старата гора,
и тичинки на подарено цвете...

Каквото в тях не смогнах да сбера,
след мен ще го разнасят ветровете.

"... наясно съм с нетрайния ми свят
и знам, че в листопадите съм пътник ..."
Всички вятърът ще ни отбрули -
ще събори кули, отвъд баири ще отвее злите хули
но, Чу, има време да изпием още много бири...
Дано, дано оставим трайни дири!
За теб съм сигурен, но за себе си не знам.
искам да си тръгна горд, а не от срам
с обвинения от разни там вампири.
П и е р

Не обръщай внимание на енергийните си вампири, Пиер, това ги вбесява! :-)))
Чу

...и всекиму да носят топлинка
и благост подредените ми думи –...
Един достоен пример в синхрон с Божествените послания към човеците!
Дерзай, Теурге на стиха!

Ами то, освен добрата дума, кво друго ни остана, Мария?
Май, нищо.
Благодаря.
Чу

и знам, че в листопадите съм пътник –
щом кладите за смъртници горят,
то значи – има клади за безсмъртни,

Разбира се, че има, Фавне.
Къде се изгуби тъй дълго време?
Чу

Тъкмо щях да помисля,че наруши рецептата на джипито-всеки ден по едно стихотворение и ти се появи с хубава творба.Та я прочетох с удоволствие.

"Топлинка и благост" носят думите ти, Чу.
Благодаря!

щом кладите за смъртници горят,
то значи – има клади за безсмъртни,