Котенцето остри леки нокти
в двора върху стволчето чимшир.
Покрай него седем кротки котки
се строяват в котешки шпалир.

С лапичка една му козирува! –
майчица, навярно, му е тя,
а баща му, вместо да ловува,
спи цял ден в лехата със цветя.

Чудя се от своя бял прозорец –
скайпят ли си, или имат чат?
На какъв език ли си говорят,
след като от векове мълчат?

Котешка им работа! – ви казвам.
Те, това се казва C"est la vie! –
да го гушнеш, малко е, на пазва.
Да го сриташ, никак не върви.

Генерал в естествена позлата,
с топла черна точка за носле,
котенце, ела със мен в мазата? –
ще ти хвана някое мишле!

...Генерал в естествена позлата, ...
...= като огледало на душицата - да, да, да ! И напълно закономерно е твърдението ми - не от вчера, мисля, че именно хората трябва да се учат от животните - на доброта, общуване, взаимопомощ! Какво да се прави - все търся дълбоко скрития смисъл! За размисъл!

Трогателно! Отношението към животните е мерило за количеството човечност у всеки от нас. Благодаря ти за този марш на котките!
Но защо ли се моля майката на котето да го е научила да не вярва на всякакви обещания за хванати мишки?:)))
Поздрави, Чу!

Благодаря, Мария!
Някои хора, колкото и да се учат от животните, пак не могат да ги стигнат по доброта.
Чу

Точно! :-)))
Котето сигурно е усвоило мамините уроци, Дончева.
Чу

да го гушнеш, малко е, на пазва.
Да го сриташ - никак не върви.

Ще затрудниш бъдещите литературоведи, Чу! Ефрейтори - генерали днес с лопата да ги ринеш :-)
nalia

И фелдфебели, Налия... особено фелдфебели по душа.
Чу

Страхотен стих за любимите ми животни... Поздрави! ;)))

И аз ги обичам, Гошо, прекрасни са!
Благодаря.
Чу

:)))))))))))))))))))))))))))))