... с клошарите на моя град
отдавна тайно се обичаме,
с тях няма да умра от глад,
делим си хляба като пичове,
на майка псуваме в зори
системата и политиците,
и със „Еnfants de la patrie”
си пием виното под птиците,
не чини даже пукнат лев
да бъдем яки като чукове,
във тоя наш абсурден кеф,
във който всички ще изпукаме,
не спим на тюл и балдахин,
и сме добри градински принцове –
щом нейде има за един,
ще има, значи, и за всинца ни,
а снощи бай Марин умря,
ей тъй – възнесе се в пространството,
изпратихме го със заря! –
с дванайсет тапи от шампанското,
и аз бях там, и вино пих
за живите, след туй за мъртвите.

На вас Светая ви светих –
и се наспете, без да хъркате!

Вероятно бай Марин заслужава такова възторжено изпращане в пространството. И стихотворението е оптимистичен некролог - без сълзи, без сополи, без страх от истините голи. Браво, Чу. Не с габърчета, а с чук си заковал вестта. От мен - Бог да прости човечеца...
А ти бъди жив и здрав!
П и е р

Беше добър човек и истински приятел.
Сигурен съм, че Бог ще му стелне най-меките си треви.
Благодаря, Пиер.
Чу

Светла му памет на приятеля, Чу! Стихотворението ти е помен за всички близки, които сме изпратили заедно с част от живота си.
..за живите, след туй за мъртвите.
nalia

Отлях и за твоите хорица, Налия.
Благодаря.
Чу

Силно е.И правдиво„Беднотията звучи красиво при теб,но това е магията на изкуството.

Благодаря, Роси!
Лека вечер!
Чу