Рисувах те на плажа с показалец –
една нетрайна, пясъчна Жена,
вълната те повиваше по залез
в прекрасната си бяла пелена,
по изгрев почвах пак да те рисувам
с милунката на утринния бриз,
но тъй не се намери някой Лувър
да купи моя простичък ескиз,
а – щом, изгърбен като кавалетто,
морето ми изхвърли древен пън,
отивах си, не знам къде? – където
и нощем те рисувах – в своя сън,
на буните, обрасли с водорасли,
навярно съм приличал на кретен? –
като че ли дечица в детски ясли,
павурите щипукаха край мен,
с три мидички ти вързах огърлица,
и с още седем – гривничка една.

Нелеп зограф пред своята Светица! –
Жена от пясък, сол и светлина.

Не съм съгласен ние, мъжете за чудо и приказ, да се самоопределяме като кретени, а в същия момент жените да са изваяни от пясък, сол и светлина. Сега цял ден ще щипукам из двора като павур...
Поздрави, Маестро!
П и е р

По-добре купи една тарга бира, ще дойда в Калофер с две торби павури - и сядаме! :-)))
Наздраве, Пиер!
Чу

Поезия от пясък, сол и светлина - ще пребъде във времето, Чу!
Честит празник и нека небето си остане отворено :-)
nalia

Светли небеса и за теб, Налия!
Благодаря!
Чу

хеее
Eхееее-ее, Северно море... Разкажи някой път повече? Сигурно при теб е прекрасна есен, wasp?
Благодаря.
Чу

Жалко, че Лувърът не колекционираше стихове, а за ескиза само може да съжалява!

Хе-хе... направо щеше да бъде смешно, Швейк, представяш ли си колко поети щяха да се устремят към Лувъра? Направо манифестация!:-)))))))))))))
Чу

Много ми хареса.

Благодаря.
Чу