Не зная как черпачето на мама,
с което тя ми сипваше да ям,
изчезна нейде в къщата голяма
от гвоздея в поличката от чам.

А беше просто дървено черпаче! –
превряло и кипяло във чорби.
И мама бе готова да заплаче
като върба сред плачещи върби.

Навярно котаракът под миндера
черпачето на мама беше скрил –
така виновно гледаше ме вчера
и някак си не беше твърде мил!

А супичката, май, че днес не стана
тъй дъхава – и толкова добра,
макар че мама два-три пръста пяна
с лъжицата в паницата обра.

Дали не аз? – във някой час на скука,
прихлопнал тихо пътните врата,
черпачето съм метнал на боклука
в торбичката с ненужните неща?

И – колкото и супи да съм сърбал,
не станах от черпака по-голям.
И гледам мама – кротък и посърнал,
и за черпака много ме е срам.

Готов съм цял живот да дъвча слама,
да гълтам на парчета сух салам.
Но да виси черпачето на мама
на гвоздея в поличката от чам!

Прекрасно е! И днес не останахме гладни, Чу!

Четеш и разбираш, че творбата е написана до изящество, но въобще не можеш да разбереш на каква възраст е поетът. Сякаш е малко момченце по къси панталонки, пратено да хвърли боклука. Защото само децата знаят кое къде стои, най-вече бонбоните. Така аз ги намерих и изядох до един, като внимателно връщах твърдите станиолови обвивки, запазили формата, в прозрачната бонбониера.
Интересно, макар мама да се е изложила пред гостите, беше възхитена заедно с тях от находчивостта ми. Навярно се е надявала да преуспея с този ум. Да, мамо, с цели 236 лева пенсия съм за 37 години неуморен труд.
Поздравявам те, Маестро!
П и е р

И аз имах една такава преживелица с парче съветски шоколад, Пиер, благодаря, че ми я "върна" след толкова много години!
Чу

Ще видим как ще е утре, Иличе?
Чу

...Готов съм цял живот да дъвча слама,
да гълтам на парчета сух салам.
Но да виси черпачето на мама...
Силно, красиво послание !

Благодаря, Мария.
Чу

Мама, да е жива и здрава!
Чу

И – колкото и супи да съм сърбал,
не станах от черпака по-голям.
И гледам мама – кротък и посърнал,
и за черпака много ме е срам.

Най-хубавите!
Чу