Няма битки, доспехи, победи.
И не пърхат край мене жени.
Даже моите луди съседи
не звънят на вратата ми с дни.
Сам играя на табла и карти.
И самичък се бия на шах.
Или кротко с махленските старци
ставам бавно във парка на прах.
Като облаче бирена пяна
се топи моят есенен ден.
И се чудя – къде ли се дяна
онзи див ненормалник във мен?
Де ли вейна си бялата ризка –
мъж с душа на крайбрежен хлапак,
който нявга войник бе на риска –
плю на своя общински черпак,
просто първите седем му липсват,
но поне си призна току-що.
Вярвах! – аз ще живея до триста,
забравете за първите сто!
Е, какво пък? – красиво старея –
тръгнал в Нищото, стар параход.

Аз съм гларусът, който на кея
грачи своя прекрасен живот.

Тази сутрин, до мишката с халба кафе , и аз се люшнах над кея и смея да кажа, че разбрах те чудесно. Няма да обяснявам какво разбрах. Ще пожелая само Вселенската памет да е повече от 300 - на пук на глиста, дето се опитва от прима виста таланта твой да отрича и с евтина слава да се обкичва.
Дано съм ясен след мрачно-дъждовната нощ.
Поздрави!
П и е р

Пределно ясен, Пиер.
Не го мисли твърде дълго, сигурно е почнал редовно да си пие синьото хапче и се е закротил! :-)))))))))))
Лек ден, поздрав на семейството от мрачна Варна!
Чу

...който нявга войник бе на риска..
Ех, Поете, това не се изкоренява така лесно!
Дерзай!

И аз тъй си мисля, Мария! :-)))
Както казва Кубрат Пулев, продължаваме напред! :-)))
Чу

..Е, какво пък? - красиво старея -
тръгнал в Нищото, стар параход..

Налага ни се, Чу, като се има предвид алтернативата :-)
nalia

Нямаме друг избор, Налия...
Чу

Силно е и не единствено.Пишеш стойностни,мъжки стихотворения.

При толкова много "поетични" педерастчета наоколо, няма как да е другояче, Росиела! :-)))
Благодаря.
Чу

Виртуоз си, Валерий!

Благодаря, Иличе.
До нови срещи!
Чу

Като облаче бирена пяна
се топи моят есенен ден.

Наздраве, Валюше!
Чу