Последен ден в бюрото по труда.
Не знам какво ми предстои нататък.
Ще си обръсна бялата брада
и ще оставя слънчев отпечатък
на своя стар тефтер, на някой плаж,
на пряспа сняг високо в планините,
животът ми бе просто камуфлаж
на моята най-истинска обител,
живях във стих – и честно го живях,
но с него не нахраних дом и челяд,
сега за нищичко не ме е страх –
и със калашник даже да ме стрелят,
заварчик, шлосер и арматурист,
и чер сондьор на нефтените дупки,
пред черния си хляб заставах чист –
и кръст не чупих в лупинги и чупки,
нагазвам в неизвестното без дъх,
каквото ми е писано, да става! –
и по-вдървен от нестинар, с „Въх, въх!”
ще тръгна в избуялата жарава,
не съм мишле във кухненски долап,
бих станал и пристанищен бараба.

Аз коленича над парчето хляб
единствено във битката за хляба!

Когато ножът спре до кокъл, не може да помогне и Софокъл, ни Хораций Кокъл. Като лъв дори да ревнем от баир, не ще дочакаме от глухонемите хаир.
Кураж! Няма да е все мъгливо...
Поздрави!
П и е р

И аз тъй си казвам, Пиер, кураж!
Благодаря.
Чу

"Последен ден в бюрото по труда.
Не знам какво ми предстои нататък..."
...
И аз оставих вчера последен автограф в Бюрото по труда...
В моята Планина хората казват: Докато е жив човек, късметът му не свършва! Живот и здраве да е!
Поздрави!

Мъдри хора живеят в твоята планина, Индирам.
Благодаря.
Чу

Прекрасно стихотворение!

Благодарност!
Чу

Тия в Бюрото по труда направо са се видели в Чу-до с теб! :-)

Кво си говориш, пълен шаш-беш!
Още не могат да дойдат на себе си! :-))))))))))
Благодаря, Иличе.
Чу

Не е страшно, че животът се преобръща с главата надолу, Чу, откъде знаем, че онова, с което сме свикнали, е по-добро от нещата, които ще дойдат :-)
nalia

Права си, благодаря ти за надеждата, Налия!
Чу

Смело стихотворение,достойно.И обяснява много неща.Но имаш и други.

Благодаря, Росиела.
За писъмцето - също.
Чу