Безкрайна красота, съвършено равновесие, простота и блаженство! Ще ти се върнат умножени, Чу, от прочелите го. Простено е на бедните духом - не могат да дадат нито да получат :-)
nalia

Не се учудвам, че светът мени се
и искаме все нови ширини
с абстракции и със мечти тешим се,
а земното не виждаме почти.

Добре, че в тропота паважен
поети ни развличат против страх,
и думите им търсят нещо важно
непостижимо, без да има тях.

Но питам се, защо поетът Станков
с абстракции в неясни времена
на Главни искаше да стане сянка,
а в свята мъдрост кротък е сега?

Кое си струва, бонзата- редактор
да си поклати празната глава
или да те хареса нов читател
за връзка чироз в есента?

Какво един ден промени поета
и как сега се сам разбира,
не "Байронов" и в "сплин" оплетен
а седнал в парка с кенче бира?

Не търсиш флогистона поетичен
а баеш утешителни слова,
душите с шал- букле обличаш...
Не на Парнас, а с нас
защо избра?

Я, днеска предричам без да гледам на пясък като кадъната във Виница, Чу!
Забавен ден
nalia

Варна ми е далече, но в Рая ще си гепя я от твоя, я от чироза на някой друг.
Ще те чакам там...
Поздрави за есенното стихотворение и настроение!
П и е р

Баба ми Неда имаше голям лаф, Чу - С пръдня боя не става! Тя не научи ли, че с боба има въглен и парченце хляб?
nalia

...смоковницата в двора ми прикри
с едно листо прииждащата зима...

Есенно вълшебство - на един дъх!

Рисувам риби, птици и деца –
с надеждицата Бог да ги погледне.