Тя – любовта, работно време няма.
Красива дрипла с кралско потекло,
седи цял ден на пейката за двама –
и листопадът стелва ѝ легло.

Понякога се смъква край морето –
тъй не успя да хване траен тен.
И – уж, добре живее, общо взето,
но някак си все по-далеч от мен.

Тя пише нощем дългите ми строфи
по пясъците – с птичето перо.
И Морската градина ѝ е офис! –
а липовият пън ѝ е бюро.

Сегиз-тогиз ме черпи халба бира.
Скитори с мен по дрипавия плаж.
Тя някой ден ще ме пенсионира –
сархош с бая натрупан трудов стаж.

Седим си на скейтбордните платформи
и гледаме как Времето лети.
Щастливи, безприютни, безпризорни –
във крайчеца на есента почти.

И – моля, не задавайте въпроси.
Работно време е за нас дошло –
живеем си – две вятърчета боси,
без офис и работно облекло!

Няма работно време за Любовта, Майсторе! Тя се разработва, когато й скимне. Още по-зле е мисълта. Тя пък хептен е без почивка. Сънува дори нощем Любовта в прозирни дрешки.
Хубав неделен ден!
П и е р

..до задъхване великолепно:..
както казва съименникът ти, Чу!
nalia

Слава Богу, че няма, Пиер. И нека си идва, когато си поще!
Благодаря.
Чу

Благодаря, Налия!
Нека оставим Великия старец, сигурен съм, че е сред най-достойните и сред най-големите в Държавата на мъртвите поети!
Чу

най-святата работница!!! :-)

Да, Иличе, и то - без почивен ден! :-)))
Чу

Пак ме разпя, Валери! - Измислих си мелодия и си пея, защото няма
РАБОТНО ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВТА -
- цялото време е нейно!
Много ми хареса!
Поздрави и усмивки!

Пей, момиче, пей!
Това остава.
Благодаря.
Чу

Prikazno stih4e, 4u!

Обичам да разказвам приказки, девойчице Селена!
Пак ела, и на теб ще ти разкажа.
Чу