Не зная как, но винаги усещам,
когато си отива любовта –
дали в такси, паркирало отсреща,
с един бакшиш, подстриган на черта,

или се дрънка гроги в автобуса,
а аз я гледам с поглед на кретен –
заметнала косицата си руса,
си тръгва – непогалена от мен,

отива си – с експреса, спрял на Мездра,
на рикша, самолет, на кон – и пеш,
и става мисълта ми адски трезва,
и аз за нея паля в храма свещ,

защо все още – питам се, живея
без нейните потънали слънца? –
и чезна аз сред хората край нея
с размити – сякаш в Нищото, лица.

За теб ще пием цяла нощ с бакшиша –
такава нощ пред мен се очерта.
Не само аз! – светът дори не диша,
когато си отива любовта.

"Не само аз! – светът дори не диша,
когато си отива любовта."
Когато бях овчарче... Пардон! Когато бях и аз млад, светът много често спираше да диша. Сега вече, побелял и грохнал, светът си отдъхна.
Поздрави от огряния Калофер. Лятото наистина се върна, но съвсем самотно...

Много е хубаво, Чу! Вземам си го за изпът :-)
nalia

и на мене ми спря дъхът!

Поздрав за любимите ти хора и за всички приятели в прекрасния Калофер!
Благодаря, Пиер.
Чу

Подарявам ти го, Налия!
Чу

Дишай, Иличе, дишай!
Чу

Вълшебството на красиво погалените ти свише стихове, Поете!

Благодаря, Мириам, понякога вълшебствата се случват.
Чу

Това бил Валери Станков от Варна.Стар талант от сп." Родна реч".Впоследствие изнесе прекрасен рецитал в София,пиано бара на Столична библиотека„И понеже имаше много народ около него,попитах една жена,която очевидно го познава,как се е развивал с годините„Той е поет с много награди,плагиати го бяха нападали,да не се крие."Трудно,-отговори ми жената,-отнесе доста удари под кръста".Нищо чудно,големите таланти винаги патят.Пратих му поздрави,пращам му и сега.Ние се познаваме от творчески срещи на "Родна реч" в София,но е забравил,още преди 40 години се отличаваше като ученик„Да разкаже повече за себе си,той имал интересен живот,казаха ми.Голяма класа е,но се държи земно.
Росица Копукова,журналист,писател

Върнахте ме в младостта, г-жо Копукова, благодаря Ви!
Чу

Съвършенно!!

Благодаря за прочита и за комплимента, Страшен! :-)
Чу

много ми хареса, красиво стихотворение :)

наистина си дОбър!

Благодаря.
Чу

Благодаря за високото признание!
Чу

Не позволявай на любовта да си тръгне съвсем и завинаги.
Впрочем, тя никога не ни напуска. Винаги е някъде наоколо. Само трябва да я забележим. Даже понякога живее в сърцата ни, но ние се страхуваме да я докоснем.
Поздрави. Сигурна съм,че в твоята поетична душа има много любов.

Благодаря, joysii!
Чу

... Наздраве! - на теб и на бакшиша...
Наздраве! - за живота, който продължава.
И, пак - да живее Любовта!
Поздрави!

Да живей!
Чу