... а есента от хълмите се свлече
и лятото отупа си прахта.
Навярно вадиш шлиферчето вече,
което лани – есенес, ската.
Прибираш вече летните си рокли,
с които ме отвея по „Леге”.
Спомни си как дъждецът ги намокри? –
по-светло от пералня АЕG.
И как ти казах тихичко в тролея:
– Здравей! Ще се омъжиш ли за мен?
И гледаха със завист двама гея
след твоята пола солей от лен.
Все ми се съни блузката ти бяла
със петънце от крема ти брюле.
Какво пък? – извади сега и шала.
Пуловера на диплици – букле.
В ботушките пъхни пети и палци,
и – миг, преди да хлътне есента,
попитай: – Огледалце, огледалце?
Нима съм най-красива на света?
А зимата пред нас кове кепенци.
Но аз съм свикнал на залостен Рай.
Ще си закърпя старото сетренце,
с което винаги посрещам май.
Напролет пак – красавец! – ще се барна,
със някой лев във десния си джоб.
И ще те чакам все така във Варна –
скрит в твоя топъл, летен гардероб.
20.08.2015 08:53
А ти, Поете, си надвремеви лиричен Ураган!
Страхотевица! Каква прекрасна дума... Подаряваш ли ми я, Иличе? Страхотевица… През нея са хукнали толкова много разтеглени и скосени небеса, прорязани от светкавици, под които – сякаш отткъм Тевното езеро в Пирин – се е задал дълъг, чорлав и раздърпан от драките вятър, подгонил към ниското птици, хора и стада – иде дъжд, не – свлича се порой, какъв ти порой, сноповете вода въртят откъм натежалите мяхове на облаците към земята черни, безкрайни масури... Страхотевица!
Благодаря, девойчице!
Чу
Добре, че не е някой чужд мъж в гардероба, Земела! :-)))
Благодаря.
Чу
А ти, Поете, си надвремеви лиричен Ураган!
Малиииййй... кротък човек съм, Мария?
Не мож ми чу думата по цял ден.
Благодаря.
Чу
Страхотевица! Каква прекрасна дума... Подаряваш ли ми я, Иличе? Страхотевица… През нея са хукнали толкова много разтеглени и скосени небеса, прорязани от светкавици, под които – сякаш отткъм Тевното езеро в Пирин – се е задал дълъг, чорлав и раздърпан от драките вятър, подгонил към ниското птици, хора и стада – иде дъжд, не – свлича се порой, какъв ти порой, сноповете вода въртят откъм натежалите мяхове на облаците към земята черни, безкрайни масури... Страхотевица!
Благодаря, девойчице!
Чу
Подарявам ти думичката! :-)
Страхотевица! Каква прекрасна дума... Подаряваш ли ми я, Иличе? Страхотевица… През нея са хукнали толкова много разтеглени и скосени небеса, прорязани от светкавици, под които – сякаш отткъм Тевното езеро в Пирин – се е задал дълъг, чорлав и раздърпан от драките вятър, подгонил към ниското птици, хора и стада – иде дъжд, не – свлича се порой, какъв ти порой, сноповете вода въртят откъм натежалите мяхове на облаците към земята черни, безкрайни масури... Страхотевица!
Благодаря, девойчице!
Чу
Подарявам ти думичката! :-)
Трогателен дар!
Чу
Като гръмната съм :-)
nalia
Като гръмната съм :-)
nalia
Айде бе! :-)))
Чак като гръмната?
Просто си говорим, Налия, и по-важното е, че се разбираме.
Благодаря.
Чу
Но аз съм свикнал на залостен Рай.
Но аз съм свикнал на залостен Рай.
Благодаря.
Чу
