Аз просто нямам други небеса,
освен небето в твоите зеници.
Ако ми чуваш, моля те, гласа,
прати ми писъмце? – с ятата птици.

Кажи ми как си? Пак ли си добре?
Четеш ли ме все тъй по късна доба?
И рокличката твоя на каре
прибра ли си я вече в гардероба? –

там – дето подир есенния дъжд
ската си банския със двете джуфки?
Нервира ли те още твоят мъж,
когато влиза в стаята с обувки?

Опече ли му снощи мусака
във фурната – на бялата тавичка?
Аз все тъй виждам твоята ръка
и ти за мен си все така едничка.

Обърканото твое писъмце! –
ще разгадая птичия му говор.
Ще го чета с треперещи ръце –
тъй както се чете Светото слово.

Че е майсторски разказано, майсторски е! Но не се разбира кой си е тръгнал, а това гризе любопитната душа на читателя... От петия прочит споменаването на гардероба и тавичката подсказва, че ти си птичката, която е отлетяла, но пък къде е бил мъжът й, докато сте били заедно? Или и той като теб... Да знаеш, Чу, с възрастта човек става все по-любопитен, щото любопитството и информацията уплътняват малкото останало време. Ама на теб хич да не ти дреме!
Поздрави от Пиер, който се дави за глътка чист въздух в Столицата. По принуда...
Стеф е вече във Виена.

Ако исках всичко да е ясно, Пиер, щях да напиша разказ, който да почва тъй: "Влакът спря на трети коловоз и тя се качи." :-))))))))
Бягай, връщай се в Калофер, столицата не ти действа добре! :-)))
Чу

Аз все така добре съм – и все още
залъгвам хората, че съм добре.
Но истината ме връхлита нощем.
И белите ми листове дере.

Тя тъй поправя грубите ми грешки
по черновите с дългите писма,
додето теб наистина не срещна! –
и не зачеркна грешките сама

Прелест, Иличе... откога го чакам туй писъмце, знаеш ли? :-)
Чу

- Здравей, Валерий! Карам я някак си... Даже страхотно я карам... /Тоника/
Снощи ти написах писъмце и го пратих по една гълъбица лично да ти го даде... Не е ли дошла тази палавница? ... Къде ли се е зашматкала?...
Сещам се за Онегин: "Писмо Ви пиша по неволя/ какво да сторя друго аз/ оставям се на Вашата воля / да ме презрете в този час."

А, ти, Валерий Чу, докато чакаш да ти напиша писъмце, сам си написал красиво писмо - ще взема да го науча наизуст!
Мъжа не ме нервира, щото го пратих при чуждите булки да им готви... а, аз да си чета на спокойствие...
Благодаря!
Прекрасно и прекрасно!
Приятен ден!

Денят е хубав, наистина, щом и днес се събухих(ме).
Слава на Бога!
Чу

Събудили сме се, ама нерви - бричката докато да запали, таман запали, па загасне... то денят ще свърши... Пък и сервиз няма в гората - ужас, товарищ Капитан! ... Ще се ходи на пазар за нова - че не ми останаха нерви - това е решението и спасението.
... "Влакът спря на трети коловоз и тя се качи." - Ха! Ха! Ха! Изгарям от любопитство, почти като Пиер - Вземи го напиши тоя разказ, Валерий Чу! Не усещаш ли колко сме жадни и гладни за "зрелища", за Май стори (My story) end o, sole mio (о, слънце мое)... Не ни мъчи с твоите тайни! Чу ли, Валерий! :-))))))))

"Аз просто нямам други небеса,
освен небето в твоите зеници.
Ако ми чуваш, моля те, гласа,
прати ми писъмце? – с ятата птици. ...
...
Обърканото твое писъмце! –
ще разгадая птичия му говор.
Ще го чета с треперещи ръце –
тъй както се чете Светото слово. "
Ето,
почти го наизустих твоето НАПИШИ МИ ПИСМО!

Е, може и копи-пейст - кво толкова? - Важното е, че е готино!

Слава на Бога! - наистина - да се събуждаме още много дни!
Ей, тука ято птички от близката горичка и една сърничка ти пращат поздрави!
Аз добавям и усмивки! :-))))))))

Сега вече я втаса, Чу, заваляха писъмцата и ще стане по-жега от Сандански! Коя жена няма поне един скатан в гардероба..бански, а и кой мъж прави разлика между райе и каре? Макар че писмата не са това, което бяха:
"Напиши ми писмо на ръка, върху лист и с мастило-..
(Здравей, Владо, ака четеш :-)
Напиши ми писмо - след това донеси ми го лично."
Стане ли това - работата е опечена! Ама ще остане недопечена мусаката или пресолена..Ще почнеш и ти да влизаш в стаята с обувки, да внасяш пясък в антрето с джапанките си.., а и сигурно ръсиш пепел навсякъде.
Нека любовта носи само радост :-)
nalia

... Ама, и Налия как хубаво говори! - Здравей Налия!
Ей така си е - дето са по-честичко на морето, знаят и за джапанките с пясъка... То туй добре, ами ако цъфне с Джапанка девойчица на ръце - ще им сервира каква мусака и ще ги черпи по цигара, а и тя самата ще запали... моторетката. - Има ли такъв вариант, Налия? - или има и по-печени и по-загорели...

Нека бъде Любов и Радост! И Светлина!
За всички нас

Някой ден може и да го напиша.
Благодаря за усмивката!
Чу

Хе-хе... видях се, Налия, и ми стана смешно, дори се хванах да измета подир себе си! :-))))))))
Чу

Амин!
Чу

Копи-пейст от №10:
Някой ден може и да го напиша.
Благодаря за усмивката!
Чу
...
Някой ден? ...
По-скоро го напиши, Валерий!...
А ние тука с гайдите ще оценим и разказваческия ти талант.
:-))))))))

Не обещавам.
На надута гайда една топлийка й стига.
Чу

Право казваш, Валерий!
С гайдите ще седим на разстояние - по-далече от топлийките.
:-)))

Хубав стих... провокиращ! Поздрави! :)

Тази поговорка я знам от дядо си, който беше прочут гайдарджия.
Чу

Благодаря, Гошо.
Чу

Аз просто нямам други небеса,
освен небето в твоите зеници.
Ако ми чуваш, моля те, гласа,
прати ми писъмце? – с ятата птици.

Да бъде, чудото!
Дерзай, Валерий!

Чул те Бог, Мария!
Чу