... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо,
и стине тъпата ти пица,
не втасват снощните катми,
и – дим от твоята лулица –
животът ти се издими,
а в мозъка ти адски стършел
забива жило – и жужи,
четеш – и сякаш няма свършек
илюзията, че си жив,
защо не ти го каза мама –
мълча ти с всички мъдреци,
че бил си зрителна измама
във свят, създаден за слепци,
че някой ден и ти ще стигнеш
там, откъдето си дошъл –
във безначалната енигма
ще хлътнеш – сам и грохнал вълк,
пияни кораби блуждаят
към обетовани земи
и върху тебе – от безкрая
бездънна тишина ръми,
и мърка котето в панера –
разплело не едно кълбо...

А твоето мишле в килера
изяде томчето с Рембо.

Ей, юнак, ама как може да имаш такава фантазия, такъв неизчерпаем набор от картини, такъв словесен извор, бълбукащ като Тунджа сред камънаците. И понеже, знам, че ще си речеш - "Комплименти!" - още в сряда вечер ще отидем на един извор сам да си налееш вода. Той е каптиран, проверен, на метри над речния бряг, а под него Тунджа плицика водите си. Ако мъркащото коте в панера е реален образ, защо не го доведеш?! Слагаш го в джоба, дотатрузваш го и го пускаме в бараката да ошета...
Вземи си шапка, че тук Слънцето е безмилостно. Аз мога да ти дам, но на нея пише "ГЕРБ". Има и друга - с инициали NY. Аз съм с една издънена сламена шапка. През дупките й се вдига пара, когато е на главата ми, като от гърлото на чайник.
П и е р

Не нося шапки, Пиер, освен в дълбоката зима. Ти по-добре вържи една крава край изворите на Тунджа, че да я издоим в сряда вечерта! :-))))))))))))
Инак в четвъртък сутринта, ако нямам мляко, просто няма да се събудя.
Благодаря.
Чу

Край Тунджа? Не, но в хладилника ще заврем една издоена. Ще я пазят един буркан пчели.
А сега да видиш какво намерих от твоя поет. На руски. Не зная дали Кадийски го е превеждал...

Первый вечер

Она была полураздета,
И со двора нескромный вяз
В окно стучался без ответа
Вблизи от нас, вблизи от нас.

На стул высокий сев небрежно,
Она сплетала пальцы рук,
И легкий трепет ножки нежной
Я видел вдруг, я видел вдруг.

И видел, как шальной и зыбкий
Луч кружит, кружит мотыльком
В ее глазах, в ее улыбке,
На грудь садится к ней тайком.

Тут на ее лодыжке тонкой
Я поцелуй запечатлел,
В ответ мне рассмеялась звонко,
И смех был резок и несмел.

Пугливо ноги под рубашку
Укрылись: "Как это назвать?"
И словно за свою промашку
Хотела смехом наказать.

Припас другую я уловку!
Губами чуть коснулся глаз;
Назад откинула головку:
"Так, сударь, лучше... Но сейчас

Тебе сказать мне что-то надо..."
Я в грудь ее поцеловал,
И тихий смех мне был наградой,
Добра мне этот смех желал...

Она была полураздета,
И со двора нескромный вяз
В окно стучался без ответа
Вблизи от нас, вблизи от нас.

1870

Край Тунджа? Не, но в хладилника ще заврем една издоена. Ще я пазят един буркан пчели.
А сега да видиш какво намерих от твоя поет. На руски. Не зная дали Кадийски го е превеждал...

Гениално!
Чу

Да ти имам въображението, Капитане! Поздрави!

Че какво му е, Земела, просто записвам туй, което живея.
Чу

Записал си пак и движенията на въздуха, Чу! Помагаш ми да се държа за него като врабчетата на Радичков :-), едно Чурулииик и за Инд, ако позволиш, и съвет към нея: искай палатката ти да е на Офицерския плаж (по-далеч е от пристанището).
Бъдете ми живи и здрави всички
nalia

В моето детство палатките на рибарите бяха край вълнолома, Налия, там теглеха големите есенни грибове с паламуди и скумрии, сега вече ни грибове, ни палатки, ни скумрии, а кво да говорим за истински рибари?
Там им е мястото, на Южния плаж. На Офицерския всичко е дадено под аренда, дори и въздуха, който дишаме.
Чу

... Морска треска без малко да ме хване от люшкането на "Пияният кораб" на път към някакви архипелази... дьо Рембо (а не Рамбо или Рейнбоу или Рембранд) - трябваше да видя кой е Артюр Рембо.
... Един ли само стършъл? - бръмчи като за два... "Фарс или никога вече самота!" - забиват жила и няма свършек... - Простете на тези бръмчила, моля!...

Истинско е!
Приятен ден!

Каква съм ??? Инд-риба-птица... Благодаря за съвета, Налия-врабчето!
Нямам представа кой плаж каква има слава... Южния звучи добре, стига да няма разтечен мазут, че е вреден за здравето ми... Иначе, ще драпна връз скалите и няма и пръстче да топна в мазутена водица...
Усмивки за всички пичове и чаролички, :-)))

Вселената ни гледа през котешките зеници, Маестро, вторачва се дълбоко в нас.
Ще простиш, разбира се, къде ще ходиш?
Чу

Разбира се, че е истинско, Индирам.
Аз не си измислям живота.
Благодаря.
Чу

Дори петънце от мазут няма това лято в морето, Индирам.
Ще видиш, като дойдеш.
Чу

... нареждане от Щаба - днес си наряд, артелчик... и, тичах да разнасям баките с храна и вода...
Забравих да питам Налия-врабчето, няма ли да долети и тя на плаж, пък и за кураж или ще гледка... от "Далечини далечни"? :-)))
А, ти, Земела? Не ни баламосвай... На Чу въображението, няма как да имаш, но на 100% процента, да, съм сигурна, че си имаш свое собствено въображение. А и не казваш нищо за палатковия лагер и плажовете на Варна..
Не се съмнявам, че е истинско, Чу! ... Хубаво, че няма мазут - хрилете и крилцата ми ще си останат чисти, да се гмуркам и да се рея...
От сутринта в главата ми се лее песента "Не се сърди, матиа му" на Даларас. Всеки ден е различно, но днес е тази... И, все едно, че съм на концерт..
Мисля да дойда и да видя и панаира на книгата и вълноломите и рибарите...

Като стигнеш Седмата пейка в Шишковата градинка на Варна, тогава ще повярвам на очите си!
Ще чакам там.
Чу

Ей, Инд, мерси за препратката към Едит Пиаф, Не, не съжелявам за нищо. Не ми дреме или Дреме ми (как да обясниш на чужденец, че е едно и също?) Шансон, Рембо и артистичното:
и- дим от твоята лулица -
животът ти се издими,..
А с него и светът ми, Чу. Навръщане от гимназията на Почивка слизахме на Офицерския плаж да пишем домашни, все накой бъдещ капитан далечно плаване помагаше с математиката. Двете лентички на фуражката му ми приличаха на лястовича опашка :-)
Може в Калофер и твоята младост да се повтори :-)))))
nalia

Благодаря за поканата, Чу! Нямам представа къде е тази градинка, но от баба знам, че с питане и до Цариград се стига... И, се сещам за едно стихотворение: "Жди меня...(ами на "ти" е написано, "что делаь?")... Тьй только жди!"... Седмата пейка, значи... Един ли е входа, или и трябва да питам и за номерата?

Налийка, не съм те пращала при Едит Пиаф, но влезе като гост на днешния ми концерт - "Но, риен дьо риен, Но, жьо не регре дьо риен..." - Чудих се защо сънувах френска думичка, пък то защо било...Мерси, че ми я припомни. И, ме подсети за онази спирка "Почивка" на градския транспорт, и по една уличка надолу отляво беше лагера и онази порта, а по-надолу под скалите малък плаж - беше преди 30-31 години... Сега какво ли е? И ти ли си от Варна, Налия? Ей, че се отнесохме...ние жените...забравихме за тенджерите.
:-)))))))))))))

Отнесохме се, я! Не казвам преди колко години, че си останах зле с математиката. Пихме по кафе, домакинът си отиде, а ние ще вземем да забравим и да речем, че не ни е почерпил. Наречеш ли ме "врабчето", без да искаш ще ме пратиш пак при Едит Пиаф :-).
nalia

Неповторимото рядко се завръща. Утехата ни е, че трайно се "заживява" във всекиго от нас.
Благодаря, Налия.
Чу

Приказвате си сладко-сладко, а на мен няма кой едни яйца на очи да ми извърти на тигана, нали? :-)))))))
Чу

Незабравимата Пиаф!
Благодаря.
Чу

Налия, ти си го "просиш" - какво друго да ти кажа, освен Заповядай, пак, Врабче!

Виновати, Чу, съжалявам... Ще внимаваме от днес нататък...
С това днешно ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО се увлякохме... и, и, и май няма нужда от оправдания, нали? :-)))

Нищо лошо.
Чу

Ако можех да имитирам чайките... но не мога... а и те са едни палави палави... веднъж се правих на детектив-орнитолог и ги наблюдавах нощес та до сутринта ... мили съществата... Лятото за всички е лято!
Значи, няма престъпление, няма наказание... Логично! Няма лошо.
Тук, в гората, стана много тихо... и пилетата от рисунките ми не говорят, мълчат... Други са по купони... Дали да кажа лека нощ... След малко...
С този Рембо, днес ми запелтечи езика - отиваше на ребро... Какво ребро? - викам си? Рембо, а не ребро... Но го запомних Рембо... Отивам да нарисувам нещо...
За всеки случай, от мен... Лека нощ! :-)))

Лека нощ, Индирам!
До утре!
Чу

а в мозъка ти адски стършел
забива жило – и жужи,
четеш – и сякаш няма свършек
илюзията, че си жив,

Мдаа... няма край, Валюше!
Чу