Щом влезе ти във мръсното купе,
си казах: – Има Господ за поета! –
престана да мирише на ЖП,
на бира, пот и евтини кюфтета.

Билетчето на пръстенче си сви.
И в мен, прости ми, мили дядо попе! –
поде се дъх на пролетни треви,
на хълмове със окосени снопи.

И дишах невзривена синева.
Летях из гмеж непостижими птици.
И питах се защо редя слова? –
наместо да мълча на вси езици.

С косици в цвят на есенно листо,
със плитки и носленце на хлапачка!
До днес се питам: – Господи, защо
не дръпнах аз внезапната спирачка?

Да спре насред полето този влак! –
и никога нататък да не тръгне.
И – влюбен като някой стар глупак,
да я рисувам в мозъка си с въглен.

Защо не съм сега и аз хлапе? –
да я почерпя чашка със „Лаваца” –
момичето от мръсното купе! – 
което слезе някъде към Враца.

Ама то било много изтощително да си поет! Навсякъде виждаш нещо достойно за възпяване, после страдаш, че вече го няма...
Ако дръпнеш внезапната спирачка на път за Калофер, има да чааакам на гарата, а бирите ще замръзнат в камерата и шишетата ще се пукнат.
Дано са ми напразни опасенията!
Поздрави за теб и вълшебния ти свят!
П и е р

Цял Калофер тръпне в очакване на Чудовището от Варна, гледам, че и в Блог БГ някои хора са изпаднали в особени състояния? :-)))))))))))
Наздраве - и до сряда, Пиер!
Чу

Колко хубави думи каза Пиер... Ама той си има другарка да му "подсказва" - Добър ден и на вас! - в Калофер.
А, аз имам само една гага, натъпкана със спомени, но има място и за още. Защото има Господ! Има птици! Има поети, които правят деня ни по-светъл...
МОМИЧЕТО ОТ МРЪСНОТО КУПЕ ме върна в онези студентски години, когато цял ден ми отиваше по автобуси и влакове, дорде стигна столичния Студентския град. И много пъти, точно така си навивах билетчето на пръстенче... Спомних си, че и плитки имах, та ме наричаха Индианката... Спомних си ученическите ваканции във Варна и Златни пясъци. А, на Дружба, в студентските години си разменихме шамари с един комсомолски секретар - плесна ме, защото му отказах да ме води на бар, и аз му отвърнах, нищо работа, и той се закани да ме изключи от Комсомола и ме нарече Усойница и изтича да заключи портите на лагера, но аз нали съм Индианка дива, та се драпнах по мрежата и прескочих 2,5 метровите порти - в двора колеги бяха спретнали огън и китари, ми се зарадваха - вече бяха разбрали за диалога между моя милост и началника на лагера...
Както всеки ден... Чудесни стихчета, Чу!
Благодаря, Чу!

Красив спомен, хубаво разказваш, чедо, мераклия ти е бил тоя комсомолец, ама си е намерил Майсторицата! :-)))))))))))
Благодаря.
Чу

Как върви подготовката на палатковия лагер на Южния плаж?
А, да стиховете още да кажа:
"... поде се дъх на пролетни треви,
на хълмове със окосени снопи.
И дишах невзривена синева.
Летях из гмеж непостижими птици."
- Е, Еросът не спи... и не мълчи желанието... ръчка мислите ...
... и струва ми се, че внезапната спирачка е била повредена или най-малкото била е в неизправност...
... Дей па и тая "Враца, дето гарга не каца" - какви привлекателни момичета има..

А, онзи мераклия, беше ми приблизително от категорията - иначе, щях да драсна на бягане... или ако беше някой бабанка - като Гергьовско агне да ме хване, :-)))
Хватката е да се прецени категорията...
До :-)))

Палатките вече са поръчани, Индирам, сега ги шият едни сръчни девойчици! :-)))
Чу

Добре... Щом сръчни девойчици ги шият, ще станат.
За сирене "Бри" няма да питам, а за китара ще има ли? :-)))

Не, Индирам, окачих си китарата на гвоздея през лятото на 1980-а година, оттогава не съм я пипал.
Чу

Трудно ми е да повярвам... Бързо пресмятам...
Колко време не погалена... не плаче ли?...
Или е наказана... да не вдига врява...
Е, кой знае?!
Приятна вечер, Чу!

35 години от онзи 25-и юлий, когато си отиде Великият бард Владимир Висоцки.
Чу

Денят 25 юли помня, но бях забравила годината...
Сякаш беше вчера, а то... цели 35...
... Защо да не е повод пак да зазвучи китарата...
... Както е писано!
:-)))

Не, Индирам, не.
Никога повече.
Чу

Благодаря!
Чу

Да я беше дръпнал :)))))))))))))))))))))))))))))))))

Следващият път няма да пропусна! :-)))
Чу