Да ви река като в изповедалня –
понеже няма кой да ме пере,
занесох на обществена пералня
две ризи и чаршафа на каре.

Три тишъртки, две потничета тънки,
чифт дънки – летен мъжки гардероб.
И – за да няма някакви издънки,
кеш си платих пет кинта – като поп!

Девойката обаче ме изменти! –
не знам в каква пералня ги въртя,
но върна ми чаршафите на ленти,
на облачета, птички и цветя.

И снощи спах на пролетни полянки!
Първица, май, не хърках като пор.
И свождаше ми Пенчо вити гранки –
во стаичката с мирис на „Ленор”!

Търчах насън – през росната ливада,
с девойката, която ме изпра! –
и я възпях в тържествена балада,
за слава на пералнята „Зора”.

Идете, братя, да се изперете! –
и по-красив ще стане този свят
с девойката, която с китка цвете
во стаичката пръсна аромат!