Постинг
26.03.2015 06:39 -
ЧАСОВНИК ОТ БОКЛУКА
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник.
Ожулен, пък и с паднали стрелки,
като че ли е спрял във памтивека.
А времето лети като на ски! –
в гигантски слалом – в мен забива щека.
Без публика, дошла да ревне: – Уау! –
угасват в мен комети и вулкани.
Жив Попокатепетъл, Кракатау! –
сам ближа нощем лютите си рани.
И – уж, под всеки мой написан стих
подписах се със главната си буква,
но тъй от себе си се ужасих! –
че иде ми из Нищото да хукна.
И спускам се със всеки следващ миг
все по-дълбоко – и все по-дълбоко.
Уж паметник си вдигнах от гранит,
пък, май, гранита драснах само с нокът.
Когато си отида от света,
ме споменете в някой час на скука –
възторзи, слава, дим и суета! –
и аз сред тях – с часовник от боклука.
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник.
Ожулен, пък и с паднали стрелки,
като че ли е спрял във памтивека.
А времето лети като на ски! –
в гигантски слалом – в мен забива щека.
Без публика, дошла да ревне: – Уау! –
угасват в мен комети и вулкани.
Жив Попокатепетъл, Кракатау! –
сам ближа нощем лютите си рани.
И – уж, под всеки мой написан стих
подписах се със главната си буква,
но тъй от себе си се ужасих! –
че иде ми из Нищото да хукна.
И спускам се със всеки следващ миг
все по-дълбоко – и все по-дълбоко.
Уж паметник си вдигнах от гранит,
пък, май, гранита драснах само с нокът.
Когато си отида от света,
ме споменете в някой час на скука –
възторзи, слава, дим и суета! –
и аз сред тях – с часовник от боклука.
Папата съобщи, че това е последната Коле...
Защо Кубрат Пулев загуби?
Да уловиш стремежа на природата за живот...
Защо Кубрат Пулев загуби?
Да уловиш стремежа на природата за живот...
Всички ние сме часовници и докато стрелките се въртят, животът има смисъл.
цитирайyotovava написа:
Всички ние сме часовници и докато стрелките се въртят, животът има смисъл.
Тъй, тъй... имам ли друг избор, освен да се съглася?
Чу
Питам се кое повече ме възторгва при теб - формата или съдържанието?! И двете, май и двете, не, безспорно и двете. Така елегантно започваш, Чу, че ми иде да ти правя компания и двамата да ровим:
"Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник."
А после успяваш да вкараш в стиха и вулканите по блестящ начин. Е, има и невъзможни неща. Например, да възпееш и оня вулкан от Исландия.
Брат ми преди години намери изхвърлен 150-годишен стенен часовник с невероятни орнаменти по дървената кутия, а мой колега и приятел, макар и доктор на науките, стана клошар, защото му беше много висока пенсията. Та той намери цигулка, завършваща с лъвска глава, и ми я даде - били сме музикално семейство. И двете находки подарих на маестро Ганини. Той имаше възможностите да ги даде за реставрация и сега часовникът тактува от стената в пловдивския му дом, а цигулката пее в ръцете му.
А ти не пробвай с мекия нокът да драскаш по гранита. Словото ти отдавна е издълбало твоето име, където трябва...
Поздравления!
П и е р
цитирай"Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник."
А после успяваш да вкараш в стиха и вулканите по блестящ начин. Е, има и невъзможни неща. Например, да възпееш и оня вулкан от Исландия.
Брат ми преди години намери изхвърлен 150-годишен стенен часовник с невероятни орнаменти по дървената кутия, а мой колега и приятел, макар и доктор на науките, стана клошар, защото му беше много висока пенсията. Та той намери цигулка, завършваща с лъвска глава, и ми я даде - били сме музикално семейство. И двете находки подарих на маестро Ганини. Той имаше възможностите да ги даде за реставрация и сега часовникът тактува от стената в пловдивския му дом, а цигулката пее в ръцете му.
А ти не пробвай с мекия нокът да драскаш по гранита. Словото ти отдавна е издълбало твоето име, където трябва...
Поздравления!
П и е р
Не го давай така минорно, Валери, ще тиктакаме, докато има грес. И бира :))))))))))))))
цитирайpvdaskalov написа:
Питам се кое повече ме възторгва при теб - формата или съдържанието?! И двете, май и двете, не, безспорно и двете. Така елегантно започваш, Чу, че ми иде да ти правя компания и двамата да ровим:
"Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник."
А после успяваш да вкараш в стиха и вулканите по блестящ начин. Е, има и невъзможни неща. Например, да възпееш и оня вулкан от Исландия.
Брат ми преди години намери изхвърлен 150-годишен стенен часовник с невероятни орнаменти по дървената кутия, а мой колега и приятел, макар и доктор на науките, стана клошар, защото му беше много висока пенсията. Та той намери цигулка, завършваща с лъвска глава, и ми я даде - били сме музикално семейство. И двете находки подарих на маестро Ганини. Той имаше възможностите да ги даде за реставрация и сега часовникът тактува от стената в пловдивския му дом, а цигулката пее в ръцете му.
А ти не пробвай с мекия нокът да драскаш по гранита. Словото ти отдавна е издълбало твоето име, където трябва...
Поздравления!
П и е р
"Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник."
А после успяваш да вкараш в стиха и вулканите по блестящ начин. Е, има и невъзможни неща. Например, да възпееш и оня вулкан от Исландия.
Брат ми преди години намери изхвърлен 150-годишен стенен часовник с невероятни орнаменти по дървената кутия, а мой колега и приятел, макар и доктор на науките, стана клошар, защото му беше много висока пенсията. Та той намери цигулка, завършваща с лъвска глава, и ми я даде - били сме музикално семейство. И двете находки подарих на маестро Ганини. Той имаше възможностите да ги даде за реставрация и сега часовникът тактува от стената в пловдивския му дом, а цигулката пее в ръцете му.
А ти не пробвай с мекия нокът да драскаш по гранита. Словото ти отдавна е издълбало твоето име, където трябва...
Поздравления!
П и е р
Благодаря, Пиер, за добрите думи.
За разлика от изкуството, в живота има само две невъзможни неща - да си обуеш панталоните през главата и да си близнеш лакътя. Опитай - и ще се убедиш.
Да е жив и здрав Маестро Ганини!
Чу
favn56 написа:
Не го давай така минорно, Валери, ще тиктакаме, докато има грес. И бира :))))))))))))))
Наздраве, Фавне!
Чу
Стиховете ти се четат бавно, дълго и по няколко пъти, Чу. Все остава нещо неизчетено.
nalia
цитирайnalia
nalia написа:
Стиховете ти се четат бавно, дълго и по няколко пъти, Чу. Все остава нещо неизчетено.
nalia
nalia
Не съм се замислял за това, Налия, как се четат.
Повече ме вълнува въпросът кой ги чете.
Благодаря.
Чу
!!!!!!!!
цитирайili4e написа:
!!!!!!!!
Благодаря.
Чу
И на мен понякога ми се хуква в Нищото:) Поздрави, Капитане!
цитирайzemela написа:
И на мен понякога ми се хуква в Нищото:) Поздрави, Капитане!
Слава Богу, станахме двама!
Чу
