Много си хубав с кофичка и лопатка в ръце, Чу!
А стихотворението е гросмайсторско!

Щастливи са тези, които могат да опазят детето в себе си. Поздрави, Капитане!

... и литър армеева чорба не би свършила по-добра работа от тунела, който си прокопал. Опитах да се пъхна в него. Че не успях - не успях, но поне изтрезнях. Сега ми е едно такова бодро на душата. Но ми е чудно защо се жалваш. Че има ли нещо по-красиво от смеещи се млади майки и гукащи бебета в скута им?
Наблюдавал съм обаче и други картинки. Майките - заплеснати в телефонен разговор, а едва проходилите им дечица бъркат в бетонните паркови кофи. Или бебе спинка в количка с вдигнати нагоре ръчички, а младата майка, почти дете, на няма и метър от него пафка като ТЕЦ.
В моето детство не помня да е имало люлки и пързалки. Още от малки ритахме топки и играехме на джамини. В София са им викали билета, а вие във Варна сте имали друго название. Знаех го, но сега не мога да се сетя.
Днес детските площадки сервират на децата удоволствие наготово. Ще се съгласиш ли, Чу, че ние имахме по-развинтена фантазия, правехме повече щуротии, поради което и ушите ни са по-дълги от на съвременните деца, въоръжени с електроника от главата до петите. Рамбо ряпа да яде.
Лек ден с предчувствие за спокойни събота и неделя...
Поздрави за стихотворението, което ме разсъни и върна към калдаръмените улици на Пловдив...
П и е р

... за момчешките лудории във Варна, Пиер, три дни и седем нощи няма да ни стигнат! :-)
Защо излизаш анонимен?
Чу

Въоръжен съм с два вида Интернет - единият витае из стаите като призрак, излъчван от една мигаща кутия... Вторият е във формата на бяла запалка и го пъхам отстрани. Дали се ревнуват един друг или нещо друго им става, но много ме ядосват. Както виждаш, и анонимен ме изкараха. Добре че видях от теб да се подписвам, за да няма недоразумения. Отговарям за всяка своя дума, но не и за препинателните знаци, особено за тези, които съм пропуснал.
Приемам да си побъбрим, но трябва да решим къде - дали в кръчма или сред пясъка на някоя детска площадка. Много е важно, за да проуча къде се подвизават най-красивите млади майки. Пиша това съвсем спокойно, защото съм вече безобиден естет. А може и в Калофер, на припек на Ботева поляна, където си е играл поетът...
П и е р

Не отказвам този тунел към детството :))))))))))

Ще премина през този тунел, Кептън, па една бира ако викнем отвъд, пак ще е добре :)

Накъдето и да се обърнем, онова време си остава най-безгрижното.

Мама беше прехвърлила осемдесет, когато я изкуши хамакът между двете ни череши и правнукът и я залюля. Така я запомних. Става година, откакто си отиде.
Благодаря ти за случая, Чу, да я споменем.
nalia

Море ще ти заредя, Валери, но рибата е от теб :)))))))))))

Тук се вихри купон.

Очакваме те.