Когато лятото кърви
върху отсрещните баири
и няма кой да улови
щуреца, който още свири,
да спре добрите ти слънца,
на хълма паднали под ножа,
а твоите добри деца
за тебе да се разтревожат,
да няма кой в треви – без дъх,
момичето си да катурне,
и си далеч от своя връх,
а залезът разгаря фурни,
когато сетните треви
изправят копия на изток,
а пък на теб не ти върви,
дори и да си струва рискът,
в каква вселенска пустота –
безкрила – песента ти чезне,
тъй както птичите ята
пресичат бездните беззвездни,
и няма Бог! – ни синеви,
и всички покрай теб са луди.

Върви, поете мой, върви! –
и Бог ще види, че се трудиш.