Опротивял съм си съвсем,
дори без видима причина,
щом облакът с подут корем
над мене мина – и замина,
така и не стовари дъжд,
дори и гърмелът не тресна,
а аз без теб съм просто мъж,
съдба помъкнал безадресна,
без ни стотинка за обяд,
седя на килнатата пейка –
кварталният дегенерат,
със други думи – куха лейка,
дори един приятел скъп
не спря – да викне две-три бири,
и Господ ми обърна гръб
върху отсрещните баири,
не проявиха интерес
към мен и грачещите врани,
че кой със стихчета до днес
жена и челяд е нахранил,
разцепил левчето на две,
мишле във дупката си миша,

поет – седя от векове
и с обич стихчета ви пиша.

Струва повече от житейската сигурност, но... за който може да го оцени. Поздрави, Капитане!

Не знам какво точно имаш предвид житейска "сигурност", zemela, мога само да предполагам.
Благодаря за ранния утринен поздрав!
Чу

!!! велик!

Кво си говориш, Иличе, направо "Велик, сюблимен и непостижим!" :-)))
Чу

... не може да не се възхити човек на оригиналните изрази "облакът с подут корем", "гърмелът не тресна", "съдба помъкнал безадресна"... Отказвам се да изброявам. Цялото стихотворение е неочаквано оригинално и картинно, като например
"...и Господ ми обърна гръб
върху отсрещните баири."
Видях и него - Господа, но и поета, седнал "на килнатата пейка".
При втория прочит... Хъм, всичко е ясно и тъжно. Я да проверя тото фиша, за който се уговорихме, че да дадем с теб, Чу, и малко пари на МъКа-та (Министерство на културата).
Поздрави!
П и е р

Сакън, Пиер! Да не си дал нито една стотинка на МК! Вежди веднага ще ги тури в някоя банка пред фалит, и край! :-)))
Чу

Без обич нищо не става и не е сладко, Валери.
:)))))))))))))))

Тръгвам за София, Валюше, надявам се да се видим?
Благодаря.
Чу

Каквото и да прочета от теб, все ми харесва. И не ми омръзва.

вместо вестниците сутрин прочитаха твое стихотворение, светът щеше да е по-добро място за живеене, Чу. Тежък е кръстът на Лирическия..
nalia

Пиши, па ние ще четем!

Добре, Чоски.

Чу

Poezija 24 karata!

Благодаря.
Чу