Запомни ме – в птичи синеви
ще те милне сянката ми птича –
мъж, нагазил в росните треви,
който просто много те обича.

Мъж – несръчен, някак даже плах,
който цвете вплете ти в косите.
Ако щеш, дори речи си: – Ах,
щом е мъж, да бъде ненаситен!

Ще ти стелна туфи блага ръж –
с макове и две-три маргаритки.
И ще бъда твой – единствен мъж,
с кеф разплел прекрасните ти плитки.

Някой ден, когато отлетя
от земята, с блага радост пълна,
запомни ме с китката цветя,
дето ти я скъсах върху хълма.