Дали ще спя, или ще ям,
дали ще пиша, или пия,
аз, всъщност, винаги съм сам –
като затворник във килия,

с прозорче, гледащо на юг,
с душа, политнала на север,
със пранги и с невидим чук –
се оковах във стих – forever,

един неясен йероглиф
дълбая на стената с гвоздей –
че, ако днес светът е сив,
от утре просто ще е розов,

и ви изпращам писъмца,
по морза! – на стените тропам –
играят в моя сън деца
на дама и на челик-сопа,  

и дом за влюбени ще е
сиротната ми пейка в парка,
щом имам свиждане – о, йее! –
със вас ще палнем по цигарка,

на стих между живот и смърт
говори Седмото ми чувство –
светът – тъй хубав и добър,
е просто повод за изкуство!

предпочитам сивия пред розовия свят :))))))))))))))
В розовия едни кушелчета, едни пупита, едни рустамчета, абе....

Валюше, що дърпаш дяволите за опашката? :-))))))))))))))
Чу

Но и майстор си трябва.

Вече е.
Благодаря, Аноним!
Но защо не идеш в блога ми с името си?
Чу

Сешам се за филма "Башмайсторът", Фавне, с непрежалимия Кирил Господинов, който произнесе култовата фраза: "Цял ден ти викам Майсторе, ама, като ти гледам "майсторлъка", да те е... в Майстора!" :-))))))))))))))))))
Благодаря, че прочете, Фавне.
Чу

На строфи ще го разплетеш, баси талантливото

Хе-хе... Чоски? Паячето плете, а не разплита, та от него се уча.
Благодаря!
Чу

В Калофер има паяци, които ваят мрежата си като най-изкусни геометри, но и такива, които тъй се оплитат в собствената си творба, че не можеш да разбереш те ли са или са мухи, хванати и омотани като пашкули ...
"Дали ще спя, или ще ям,
дали ще пиша, или пия,
аз, всъщност, винаги съм сам –
като затворник във килия."
И аз съм същият... Дали ще можем да мислим, когато вечно бъдем по гръб?
Поздрави!
П и е р

Чиракувах при стари Майстори, Пиер, та от тях "краднах" нещичко от "занаята"! :-)))
Благодаря.
Чу

Чак с носталгия завиждам, че спрях цигарите и кафето, а никога не съм обичала да пия. Но не се оплаквам. Сега светът ми е по-чист и ведър, нямам проблема с абстиненцията и се чувствам наистина прекрасно. Опитай!!!
Но стихчето е много приятно. Благодаря!!!

Ще опитам, Славея!
Благодаря.
Чу

"...с прозорче, гледащо на юг,
с душа, политнала на север,
със пранги и с невидим чук –
се оковах във стих – forever, "

***
Поздрави, Поете, за чудесното стихотворение!

в килия да си сам,
това не пречи да си там,
където помъдрялото ти чувство,
мигам се превръща в изкуство....

Наздраве и за много години!

В самотата няма нищо лошо, Санде, тя просто е една възможност да "потренираме" за нечовешките безмълвия, които ни предстоят.
Благодаря!
Чу

Наздраве, Адаш!
Благодаря.
Чу

Прав си, Анониме, ще спра да си губя времето!
Благодаря.
Чу

Майстор!!!

Учих "занаята" при стари Майстори, Иличе.
Благодаря!
Чу