... сънят си няма граници – и иде, понякога разрежда с акварели видения, нелепици, кошмари
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои,
сгъстения в душицата ми мрак,
но аз – сред всички, бавно полудели,
без хапчета сънувам все на крак! –
заплитат ми се в истинско кълбо –
царе вечерят с дрипави клошари
край огъня под моста Мирабо,
Наполеон със боен вик: – Аванти! –
на екс изгълтва чашата с арсен,
или сестрите смъкват бели манти –
насън поне да пипна сутиен,
на койката отляво спеше Гогол,
отдясно семки лющеше Ван Гог,
а аз помежду тях, се молех Богу –
сакън! – да не помисли, че съм Бог.
И любех се с Горгони и с Медузи,
душата ми след тях се вкамени! –
но само ти! – от всичките ми Музи,
остана с мен до сетните ми дни.
С теб любовта е слънчена корида! –
арената без теб вършах със трън.
Бях луд поет! – и луд ще си отида –
във твоя стих, прекрасен като сън.
Слугата няма родина, а само господар
ПРАВДА, Ви гговоря и ВЕНЦИславя ....
сгъстения в душицата ми мрак,
сгъстения в душицата ми мрак,
Добре, че подир мрака винаги иде светлина.
Благодаря, Валюше!
Чу
Благодаря за високото признание, Фавне!
Ама сега ще разлаеш кучетата? :-)))))))))))))))))))))
Чу
30.12.2014 11:10
30.12.2014 11:11
Бог да е с теб, homeopatie!
Благодаря.
Чу
Благодаря, 40skies, весело посрещане на Новата 2015-а!
Чу
арената без теб вършах със трън.
Бях луд поет! – и луд ще си отида –
във твоя стих, прекрасен като сън."
***
Наздраве, Валери!
арената без теб вършах със трън.
Бях луд поет! – и луд ще си отида –
във твоя стих, прекрасен като сън."
***
Наздраве, Валери!
Санде, тя и армията ни стана вече една поетична илюзия, брате?
Наздраве!
Чу
