Аз цял живот с надежди бях богат.
И, тъй като заплатата е близо,
когато на тринайсти я дадат,
ще взема да ти купя телевизор.
Китайските сега са два за лев! –
ще купя два – за кухнята и хола.
И всяка нощ ще разучавам с кеф
различията между двата пола.
Ще гледаме умирай трудно три
или как Рамбо трепе ги с базука –
и дързост, красота и плам гори
във погледа му – даже и да чука.
На Шварценегер няма да те дам.
Ще спра дори Чък Норис със ритници –
заради теб – един Жан-Клод ван Дам,
ще тръшна цяла банда от мръсници.
Понякога – но само за престиж,
ще гледам новини пред халба бира –
как там – за дереджето си в Париж
французинът единно протестира.
По-твърд и от пустинен баобаб,
извил снага сред гербери и храсти,
ще каже премиерът: – Няма хляб.
Народе мой, наблягайте на пасти!
Когато го повтори Би-Ти-Ви
чрез Ани Салич и Юксел Кадриев,
си казах: – Те, това е „Се ла ви!” –
от хепиенда няма да се скрием.
Спокоен съм – защото Бе-Не-Те
пред нас чертае ясна перспектива –
с китайско телевизорче менте
тече животът наш – и си отива.
И аз забивам в пастичката нож.
И вярвам – краят вече е наблизо.
България увисва всяка нощ
на кабела на своя телевизор.
