Таман си бях разпалил барбекюто –
две агнета натръшках, бор и дъб,
и изведнъж – на теста за Ай Кю-то
ме вписаха в графата „Мноо тъп”.
Едни мъже дойдоха от Балкана
и казаха: – Не се прави на луд!
Да трампим барбекюто във Бояна
за къща в Белослатински редут!
Изкараха три бона, три бухалки,
Навит бях да им тропна и хорце.
Но аз – нали с претенции бях малки,
над пазарлъка стиснахме ръце.
След десет дена новият хазяин
със зид затисна малкия ми двор.
И те ти ги – „Доганови сараи”! –
и птички пеят там – под строй и в хор.
Уж не било видяно, нито чуто,
и може да е само слух един –
разказват – ходела край барбекюто
и сенчицата на Ахмед Емин.
В неделя с мерцедесите в сарая
изсипва се бая мастит народ.
А аз наобикалям със трамвая –
да си нагледам своя стар имот.
Девойчици със правилни пропорции,
загатнати във тюл и мек сатен,
разнасят из сараите на порции
надеждите за утрешния ден.
Но в Халите е все тъй скъп саламът.
И мама стърже сиренце с ренде.
А онзи консултант на Цанков камък
месал разстла – и в моя двор яде.
Но някой ден ще хвана аз Балкана –
ще ходя там – от щастие пиян.
Защото чеверме върти в Бояна
за цял един народ Ахмед Доган.
