Не помня вече нищо от това,

което ти на тръгване ми каза.

Стърчах като надрусан със трева.

Главата ми бе куха като ваза.

 

Един педал предложи ми такси.

Мерси! – му изръмжах. Егати гея.

И дълго гледах твоите коси

как разпиля ги вятър след тролея.

 

Край мен дрънчеше тъпият трамвай.

Две курви ме изгледаха с досада.

И мислех – ако София е Рай,

тогава как живее се във Ада?

 

Ти каза: – Хайде, нека си вървим!

И болката отляво пак ме парна.

Да, пътищата – всички! – водят в Рим.

Но моите – без тебе – са към Варна.

 

Наместо в Банишора да стърча,

да слушам как стомахчето ми свири,

разстлах на Же-Пе гарата бохча –

и хапнах хляб и сиренце. С две бири.

 

А влак за Рим не свирна през нощта.

Сънувах ли те? Тъй и не запомних.

И си нарамих пътя през света –

и тръгнах си от теб – щастлив бездомник.

 

и хем тъжно, хем извиква усмивка, а накрая засяда в гърлото.
Голям си, Валери, а, не, забравих - божествен :) :) :)

Хе-хе... пак разлая кучетата, Майсторице! :-)))
Чу

Еййй, ти жив ли си? Мислех, че са те окошарили хамериканците за колажа с Обама.
Няква откачалка пуснала писмо до американското посолство и до модераторите на блог.бг, да вземат съответните наказателни мерки.
Ако си „гостувал“ на братята отвъд океана разкажи как е там!
Поздрави

По-жив от всякога!
Чу

благословен да си, брате.

И ти, Бароне!
Чу

вече си мислех,че си ни забравил...твоите верни читатели...Оказа се,че не само не си ни забравил,а ми си изписал едно уникално стихо.Божеее...обожавам да те чета.Сърдечни поздрави.

Благодаря, Пчелице!
Много си мила.
Чу

Божествено!

! :-))))))))))
Чу