

Отпишете ме вече. Загърбил съм този живот.
Ако той беше рай, как тогава живее се в Рая?
Светло бъдеще как на децата си да обещая?
Малко повече захар ли сутрин да слагам във чая?
Да ги водя да гледат по-често небесния свод?
Отпишете ме вече. Не бълбукат в съня ми реки.
Земетръси ръмжат и се срутват лавините снежни.
И ми писна да гледам не хора, а сключени вежди.
Във кафези се раждаха мойте безкрили надежди.
Прикован бях и аз на верига със златни халки.
Отпишете ме вече. Все едно съм отишъл на мач.
Докато ме посрита животът – и дим да ме няма.
За какво преживях тази скъпо платена измама?
За да легна в земята до сухите кости на мама?
И да чуя повторно някой ден своя бебешки плач?
Но това е кошмар. Аз не искам такъв кръговрат.
Все по-тежък над мен небосводът увисва надвесен.
На децата си хляба за утре с какво ще омеся?
И какво им оставих за пеене? Плач или песен,
щом сега си отивам със песен от белия свят?
Благодаря.
Чу
един, два, че и три труса
сега пък заваля -
градушка, град, градище
и половин час валя
додето не превърна улиците
в реки от вода, кал и лед
отпишете ме
стегнах куфарите
и поемам за мелмак
тук нема живот за мене
а ако има - ще е кратък...
спасявам се, за вас не ще помисля
отивам на местенце от бури чисто...
един, два, че и три труса
сега пък заваля -
градушка, град, градище
и половин час валя
додето не превърна улиците
в реки от вода, кал и лед
отпишете ме
стегнах куфарите
и поемам за мелмак
тук нема живот за мене
а ако има - ще е кратък...
спасявам се, за вас не ще помисля
отивам на местенце от бури чисто...
И аз се изнасям.
Чу
Всичко вдянах, чедо, благодаря ти!
Чу
Малиииииийййй... значи бягството невъзможно, тъй ли?
Егати патовата ситуация, Валюше!
Чу
Да... срутват се - и ние отново ги градим.
Чу
Права си, колкото и това да не е по кефа на мнозина! :-)))))))))))))))
Чу
Поздрави, Чу.
Поздрави, Чу.
Добре звучи - "професионална" поезия.
Благодаря.
Чу
Честит празник, balmoral!
Благодаря.
Чу