Дишам облаци – бързо живея,
попилях се из светлини,
дали нейде в морето, на кея,
или в поглед на чисти жени,

дали в бездни небесни – Вселени,
или кротка светулка в гора,
дали огънче в нощи студени,
или плач на старица добра,

дали в нечия детска зеница,
или в поглед на вълк единак? –
Светлината е хубавица
като плаха женица по мрак.

Бог я даде на всички – на тази,
не на горната своя земя –
Златна ябълка – да я пазим
като братя от злата Ламя.

Ще се моля – до Господа ребром,
щом зениците Той ми склопи –
дай я, Боже, на живите щедро,
на квадрат, умножено по „Пи”!

Аз така си работя, живея,
че напусна ли утре света,
от фитилчето мое в елея
да ви свети – и друго не ща.

**********************************
"Светлината е хубавица
като плаха женица по мрак."

Ами да! :-))))))))))))
Чу

Финалът е много ефектен, звучи - силно, въпреки скромното сравнение..., исках да кажа с предишния си коментар, всъщност помислих, че не е актуална метафората "плаха", не се котират, не светят, по "ярки" са нахаканите...!!!

Права си, Ведрина.
Чу

и то добро, Валери.

Поздрав
Валя

Човещинката ще спаси света, Валюше!
Чу

ще остане.

Благодаря, Ивайло!
Чу

тази светлина...топлейки безумно страшни и самотни нощи...Чудата да е тя!
И тази сетлина, сгушила се във сърцата
никога да не угасне.
Чу приятелю, невероятно силно и точно казано.Страхотен си!

Благодаря, Пчелице!
Хубава нова седмица, девойчице! :-))))))))))
Чу