Няма го вече кино „Благоев” – стана казино – да носи късмет. Де ли изчезна момичето мое, що си целувах на седмия ред?

Де ли са нашите светли минути с френския филм без начало и край – спеше Белмондо на момини скути, а пък актрисата пиеше чай.
Празно е мястото двайсет и първо, няма я рокличката на райе. Сигурно някоя лоша свекърва казва му – туй е така, туй – не е!
Вечер говорят щ за комунизма, който ще кацне на автопилот. И като филм покрай нас се изнизва нашият тъй паралелен живот.
Питам се, хлътна ли днес във казино, що диря тук, за какъв ми е чеп? Все ми се чини, че влизам във кино – в кино „Благоев” за два часа с теб.

Всъщност като се замисля покрай колко неща не минавам, защото не са същите, а искам да останат непроменени в спомена...

Христос воскресе!

И аз спрях да минавам оттам, Никодима...
Нищо вече не е същото, чедо.
Благодаря.
Чу

май стана банка, абе изобщо...

Тъй ще бъде от сега нататък.
Чу

Да, и това е прекрасно!
Чу

Не мога да си спомня, когато бях студент във Варна, колко пъти е било "търси се" за някой хубав филм в кино "Благоев".