Тъй както винцето ми лудва
и бурето пращи без чеп,
а моята съдба е трудна
от хиляди лета без теб,

тъй както – улаво от жажда,
с пресъхнало от път небце
над мене слънцето се ражда –
с до кръв одрано личице,

тъй както хлябът в самотия
мухлясва в стария панер,
а аз по цели нощи пия
с мезе – горчив зелен хайвер,

тъй както в тиня и мътилка
пороят дави и пере,
и няма нито цяр, ни билка –
и моята надежда мре,

тъй както си върви, изглежда
ще пукна – пълен идиот –
че моят път към теб отвежда
навярно в някой друг живот.