Смътно помня – вода, и във въздуха свиреха пясъци –
в черната ми брада – ръждясало, слънцето си начупи лъчите на съчки,
вълните се тръшкаха – чуми, от бяс вампирясали –
шест милиарда натрошени фенери на скалите се мятаха,
шест милиарда – ребрата на Диогенови бъчви,
ооооо! – плаче мелтемът – вие с глас на чакал –
тръните чворести пръсти забиха за ласка в тревите,
из зениците морави на бездънния залез потънаха моите кораби –
в грохнала кал трънен венец есента ми плете –
жълта вещица из тръстиките,

небесата се сриват – кавалкади от танкове – облаци падат отгоре ми,
накъде да отплаваме с теб – моя късна любов? –
ние – двамата, ще се лутаме –
Летящи холандци, изперкали из океаните –
два изоставени, два безпристанищни кораба,
ще летиш ли до мен – аз съм вече в пищящите пясъци! –
мен кръвта ме напуска – жилите ми пращят – сухи до скъсване,
аз без теб ще се хвана за гърлото, ще се блъсна в скалите ръждясали –
там – край старата бъчва – която гърми
и събира ребрата си пръснати.

Какво е мелтемът? За първи път чувам такава дума!

Североизточен вятър по Черноморието, който почва да духа в края на лятото, предвестник на есента.
Благодаря.
Чу

Лани беше, Българино.
Благодаря.
Чу

Валя

Просто е велико до пръсване на мозъка...па макар и - "Лани да беше, ...Българино"...!!!
"Летящи холандци, изперкали из океаните –
два изоставени, два безпристанищни кораба,
ще летиш ли до мен – аз съм вече в пищящите пясъци!"

Супер Валери!