Къде отива бавната Жена?
Защо е тъй нетрайна и красива?
Земята под нозете й ще срива
и ще се връща бясната вълна.

Ще я удари вятърът горещ.
И залезът косите ще запали.
А после вечерта ще я погали –
и в шепи ще я вдигне – тиха свещ.

И в този миг – докрай неразгадан,
по-кратък от внезапен птичи крясък,
аз ще протегна топлата си длан,
но тя ще се разсипе като пясък.

Илинден, 1975 г.
Гр. Варна