Когато ме видите в залеза да потъвам оттатък,
не си казвайте:
– Господи, нещо му стана!
Помислете си просто, че животът е кратък.
Че огромното слънце
е старо леке
върху моята риза изпрана.

Помислете си, че съм нарамил бохчичката
с хляба и лучеца.
И по други земи съм запрашил.
Неуютно ми беше в този живот.
Много кучета.
Малко хора.
Страшно.

Ще си мисля за вас. Векове ще си имам за мислене.
Земетръси ще ме обръщат от гръб на корем.
И от корем на гръб.
Ще се извъртам от яд,
че не можехме да живеем истински
този тъп живот, Господи!
Този толкова тъп живот.

Ще ви пращам светулки през юли –
и търсете във техните светли пунктири
безсънните мои зеници.
Помислете си просто, че съм вятърът, който
в ключалката свири,
от комина изтръгва искрици.

Аз съм белият сняг.
Вълк-единак,
вой проточил срещу луната – коза виторога.
Когато потъна във залеза – нарамил си пътя пешак,
помислете си просто –
замина при Бога.

си добър:)

Неуютно ми беше в този живот.
Много кучета.
Малко хора.
Страшно.



Поздрави, Чу

Валя

дълбоко и мъдро!!!!!!!!!

... нарамил си пътя пешак
пристига очакван
при... Бога.
Бива си го
СТИХОТО!

Аз съм белият сняг.
Вълк-единак,
вой проточил срещу луната – коза виторога.
Когато потъна във залеза – нарамил си пътя пешак,
помислете си просто –
замина при Бога.

замина при Бога.
Дано не заминеш при Него скоро, защото си Дяволски добър... и ще липсваш на всички, обичащи ГОЛЯМАТА ти поезия!
Поздрави!!!