Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,

когато хлъзгавото време започне да ми се изплъзва
и – тежко – пладнето отнеме последната ми глътка въздух,

когато бялата ми риза за сбогом в залеза се вейне,
а моят син гердан нанизва от песните ми ненадейни,

когато сетната ми стомна беззъбо хили се на суша,
тогава кой съм ще си спомня – и само себе си ще слушам.

Да пея? Или да нареждам? Ухото си ли да накълцам?
Живях с едничката надежда, че не живея посред вълци.

Садих и сякох. Камък къртих. Деца роих. И бръчках крепа.
И пих за живи и за мъртви, додето се превърнах в пепел.

Снова - облъскано вретено. И песен пея – сам и улав.
А после стихвам ужасено
от всичкото, което чувам.

 

Да, Българино, благодаря ти за прочита.
Колкото до писането, знам.
Благодаря.
Чу

Да пея? Или да нареждам? Ухото си ли да накълцам?
Живях с едничката надежда, че не живея посред вълци.

Садих и сякох. Камък къртих. Деца роих. И бръчках крепа.
И пих за живи и за мъртви, додето се превърнах в пепел.

Снова - облъскано вретено. И песен пея – сам и улав.
А после стихвам ужасено
от всичкото, което чувам.


БОЖЕСТВЕН СИ, ПОЕТЕ, НАПУК НА ПОЛИГОРИТЕ!

Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,

прекрасно:)
имај убав ден

малко извън темата. Виж този постинг и, ако искаш, вземи отношение по един от поставените въпроси:
http://balmoral.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/04/07/moiat-liubim-poet-v-blog-bg-e-chudovishteto.936288#last_comment

Поздрави за хубавото стихотворение, Валери!

Прекрасна поезия, родена от сърцето - искрена, чувствена...силно емоционално...!!!