Не съм минал тундрите из Сибир.
И Сахара не съм загърбил.
Господи, дай на мъртвите мир,
на живите не им пращай гърмели,

клетите влюбени пощади,
погали самораслече, птица,
човеченце нейде ли се роди,
претегли го на благата Си десница,

дай път, вихрушки на пътника – и Жена
да му грейне низ края на мрака,
не ща нищо повече – ей ме, на! –
педя човек, брада лакът:

да ме духнеш, ще полетя,
порой да пратиш, ще ме разнищи.
С какво, Господи, да си платя
даденото на вересия нищо?

Сиромах в неожънатите жита,
Ти ме хвърли по Пътя – да мина.
Друг живот ако има, не го ща.
Не ти ща, Господи, нито хляба, ни виното.

Остави ме на мира – просто е,
океани да свличат от мене пустинните вихри 
и да стигна блажените острови, Господи –
там, където блажените пишат стихове.

Страхотен си,приятелю.Никога,да не стихва ръката ти.

Чул те Бог!
Чу

Благодаря!
Чу

Блажен си, Валери, стигнал си!

Валя

Да, Валя.
Чу

Честита Баба Марта...Здраве, щастие и късмет да Ви стоплят дните,
огънят на любовта вечно да пламти в очите...!!!
Потреперах от този стих!!!

Честита да е, чедо!
Бъди здрава и обичана!
Чу

"Сиромах в неожънатите жита -
там, където блажените пишат стихове...."

Само тези два стиха ми стигат да ти стисна ръката, Поете!