Постинг
21.02.2012 05:55 -
ДВЕ ДЕЦА ВЪРХУ ЗИМНИЯ ЛЕД НА РЕКАТА
Автор: deleted-4udovi6teto
Категория: Поезия
Прочетен: 1779 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2012 05:59
Прочетен: 1779 Коментари: 4 Гласове:
19
Последна промяна: 21.02.2012 05:59
Те са малки деца –
а ледът над реката се пука.
Те са две слънчица,
аз съм слънце, захапало кука.
Те са чисти – сълзи –
те са върбови клонки невити.
Бели мои брези,
ние бяхме ли с вас тъй честити?
Не летях над реки.
Бих из белите преспи пъртина.
На свистящи кънки
моят ден в ледовете се срина.
Нека в полета те
над леда да пилеят косици.
Боже – всяко дете
носи в себе си спомен за птици.
Те красиво летят –
и не знаят какви са ми бездни...
Две деца... а ледът
в мен топи се – на светли поезии.
Много топлина и чувственост - умиление...!!!
"Те са чисти – сълзи –
те са върбови клонки невити.
Бели мои брези,
ние бяхме ли с вас тъй честити?"
цитирай"Те са чисти – сълзи –
те са върбови клонки невити.
Бели мои брези,
ние бяхме ли с вас тъй честити?"
vedrina написа:
Много топлина и чувственост - умиление...!!!
"Те са чисти – сълзи –
те са върбови клонки невити.
Бели мои брези,
ние бяхме ли с вас тъй честити?"
"Те са чисти – сълзи –
те са върбови клонки невити.
Бели мои брези,
ние бяхме ли с вас тъй честити?"
Благодаря за топлия прочит, чедо!
Чу
Боже – всяко дете
носи в себе си спомен за птици.
Валя
цитирайноси в себе си спомен за птици.
Валя
yotovava написа:
Боже – всяко дете
носи в себе си спомен за птици.
Валя
носи в себе си спомен за птици.
Валя
Да го пазим, Валя, въпреки мръснишки устроения свят!
Чу