На моя дядо гробът е пустиня.
Затънал в троскот, тръните сека.
И рукна кръв. Не бе кръвта ми синя –
от мене шурна кръв като река.

Наведох се – свещица палнах слаба.
Теслицата изгледах под око.
И чух как тракат костите на баба
в торбичката, овързана с лико.

И дядо чух – дере се от тютюна.
В оджака ръчка с кривия ръжен.
Дойдох портретите им да целуна.
Да се усетя – има ли ме мен.

Дали ще тъна в плевел и забрава,
в жестока, непомерна тишина,
или ще видя тихо да подава
паничка жито моята жена?

Сека и скубя, бурените рия.
И мъкна на камарата боклук –
да грейнат пак лицата на Ония,
в чиито гени плувал съм до тук.

Браво, ЧУДО!

Благодаря, Христо!
Чу

Казва ли ти някой, Българино?
Благодаря, че прочете!
Чу

Много съм чувствен на тази тема:
http://dim5805.blog.bg/drugi/2011/04/21/v-pamet-na-dani.733332

Бог да му постели най-меките треви в Рая, Човеко!
Чу

................................................
Дали ще тъна в плевел и забрава,
в жестока, непомерна тишина,
или ще видя тихо да подава
паничка жито моята жена?

Да...
Чу

можеш да заплачеш като го четеш! така плача на гроба на мама! Поздравления за ВИСОКАТА КЛАСА на твоите стихове, Чу!!!

Благодаря, Илеана!
Чу