Някой ден от световния календар аз ще дойда при теб – и ще седна на прага,
ще ти нося цветя, шише вино, чифт чорапи в задния джоб и световните ветрове,
и на припека с джобната ножка ще си дялкам трески от чепатата пътна тояга –
в мен светът – от Аляска през Бермудите – до Сибир и Сахара снове.
Подарявам ти степния дъжд, аламутския сняг, Титикака с камъшите дрипави,
снеговете в Гренландия, пещера Апалачи и купите сено на връх Ком,
и дано някой ден този свят е красив – както в светлите „Ю туб”-клипове,
в който аз – дребен пътник човек – не успях да издигна за теб своя дом.
Ех… Със теб се минават пустини от угаснали Етни, грохнали Фуджиями –
с теб се върви през зловещи кратери от комети, Тунгуски метеорити,
с теб се сече през каньони, през бездни, през джунглите с ловните ями,
из които на колове греят слънцата забити – възкръснали – недоубити,
с теб се лети из Дифузни мъглявини, из Вселени – в галактики светли,
с теб се хвърчи на момчешко хвърчило – на песен, на стих – или в сън.
Аз те изпях на екватори, паралели, на поезии в дактили, ямбове, хекзаметри –
Господи, опази ми я чиста – камертонче в трептеж – слетял ангелски звън!
