Тъй както мравката от хляба

трохата мъкне като роб,

и тихо древната ми баба

за зимата вари сироп,

тъй както тати със сатъра

сече на припека дърва,

и както мама под чадъра

снишава от дъжда глава,

тъй както тихичко се свлича

от хълма камък за темел

и подир оргията птича

небето кротва безпредел,

тъй както всинца Бога молим

да грейне слънчице добро,

и приказки с безсънен молив  

редя ти като Шарл Перо,

тъй както капката безсилна

във глината дълбае ров,

тъй тих и влюбен – ще те милна

в миг от небесната любов.